Ако се вгледаме в историята, то скоро можем да очакваме спиращи дъха разкрития за злоупотреба с вътрешна информация, обвинения и контраатаки, както и много детайли за това кой какво е знаел и на какъв етап от случващото се.
Всичко това обещава да бъде интересно, се казва в материал на Wall Street Journal.
В случай че искате да останете фокусирани върху нещата, които наистина имат значение, просто си спомнете съвета на Хал Холбрук към Робърт Редфорд във филма „Цялото президентско войнство“ („All the President's Men“), препоръчват в анализа*.
Следвай парите. И не губи поглед към общата картина.
Този съвет вече е на близо 40 години, но въпреки това остава все така добър. Защо?
Причината е, че, когато огледаме цялостната картина – ипотечния балон и последвалия срив, нещата изглеждат съвсем прости в основните си елементи. Има три основни стъпки.
Стъпка 1: Началото
Отчитай големи, тлъсти краткосрочни печалби, пробутвайки ипотеки на хора, които никога не биха могли да ги върнат, превръщай тези ипотеки в инвестиционни продукти, а тях пробутвай на останалите инвеститори.
Стъпка 2: Играта
Просто стой и гледай как се изстрелва цената на акциите ти.
Стъпка 3: Бягството
Продавай преди останалите и преди да се е сринал пазарът.
За да видим, как това е действало на практика, е хубаво да погледнем движението на акциите от финансовия сектор на САЩ като цяло. То показва, че въпреки всичко, което сполетя сектора, неговата пазарна капитализация стои точно там, където е била и преди десет години.
Не е била създадена никаква стойност за акционерите, но такава е била създадена за други. Особено ясно това се вижда от изстрелването на финансовите акции през 2004-2007 година.
Колко точно са успели да кешират представителите на индустрията тогава, когато нещата са били добри. Може би никой никога няма да успее да отгатне това, но дори и повърхностни изчисления могат да покажат в какъв размер са били ограбени инвеститорите на Wall Street.
Бонусите
„Следвай парите“ – този съвет показва, че през 2004-2007 година бонусите на Wall Street са били в размер на колосалните 112 млрд. долара. При това само под формата на кеш, което изключва стимулирането с опции и акции.
Очевидно е, че не всички бонуси са били свързани с ипотечния сектор. Всички те обаче неминуемо са били свързани с банковите печалби, които пък са растели главоломно заради надуващия се балон.
В изчисленията не се включват и бонуси, заделени от по-малките ипотечни банки в САЩ, които остават извън полезрението на инвеститорите.
Продажбата на акции и опции
Когато се тегли чертата, остават още 103 млрд. долара. Изчисленията са на SecForm4.com, която е специализирана в проследяването на инсайдърски сделки с акции и опции.
Според тях между 2004 и 2007 година, когато банковите акции летяха нагоре заради печалбите в сектора, инсайдърите са продали акции за 111,7 млрд. долара. Покупките им обаче са били за едва 8,3 млрд. долара.
Между другото обикновените инвеститори трябва да започнат да обръщат повече внимание на инсайдърските продажби. Има цяла орда коментатори, готови да обяснят как инсайдърите продават по свои си причини и че това няма значение, но нито веднъж някой не е обяснил защо даден шеф ще продаде акции от компанията си докато вярва, че предстоят добри новини и се очаква ръст.
Дивидентите
Изчисления на FactSet показват, че за периода 2004-2007 година в сектора на финансовите услуги са изплатени дивиденти за 255 млрд. долара. Истина е, че всеки инвеститор има правото да получава дивидент.
Важното е да се разбере това, че тези дивиденти се изплащат от печалбата – куха или не. Чисто и просто, това са пари, изтеглени от компанията, докато тя е вървяла добре.
Много портфолио мениджъри са вкарали свои клиенти в банковия сектор по време на бума, за да се гонят дивиденти. В момента, когато финансовите акции се сриват, тези мениджъри правят опити да прехвърлят гнева на клиентите си, обвинявайки други хора – например непочтените кредитополучатели.
Дивидентите и колапсът обаче са просто двете страни на една и съща монета – дивидентите са изплатени от неустойчивите печалби, постигнати от балон, който неминуемо е водил към спад.
Така че, докато са изплащали „солидни дивиденти“, на практика инсайдърите са се освобождавали от акциите си, трупайки тлъсти печалби и прехвърляйки риска върху останалите.
Общата сметка: 470 млрд. долара
Изводът от всичко това е, че по време на надуването на балона инсайдърите във финансовия сектор са напълнили джобовете си с близо половин трилион долара. При това тази цифра е плод на съвсем повърхностни изчисления и може би е далеч по-стряскаща. Това е само публично достъпната информация.
Пълният размер на кражбата, ако изобщо някога бъде разкрит, ще се окаже далеч по-голям.
Тук може би идва и най-интересната част. Дори да на бяха спасени с помощта на парите на данъкоплатците, инсайдърите щяха да си разполагат с този половин трилион. Самите компании са дружества с ограничена отговорност и кредиторите трябваше да преглътнат загубите си.
Акционерите не са длъжни да връщат дивиденти за минали години, в случай че компанията се окаже в затруднения. Шефовете пък не са длъжни да връщат бонуси – те просто си събират нещата и си тръгват, ако ситуацията тръгне на зле.
Всичко това си заслужава да бъде обмислено и следващия път, когато банките започнат да изпращат ключове от жилища по пощата, нещата да тръгнат в друга посока.
*Хал Холбрук е играл ролята на Дълбокото гърло – тайният агент, разкрил информацията в аферата Уотъргейт. Редфорд пък е играл ролята на журналиста Боб Удуард, човекът, към когото е изнесена секретната информация.
Аферата Уотъргейт е свързана с незаконни действия на Комитета на Републиканската партия по време на избирателната президентска кампания през 1972 г.
Обществено достояние става фактът, че представители на щаба на кандидата за президент и действащ към същия период президент на САЩ Ричард Никсън се опитват да монтират подслушвателно устройство в централата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт във Вашингтон.
