Трите филма на Холивуд, първият от които излязъл преди 15 г., придадоха странно виждане за детето, оставено само в къщи. Защото, пренебрегвайки лениновата максима за киното (типични герои в типични обстоятелства), те създадоха образа на малкото дете, способно да се справи само с всяка опасност.
Българската практика е далеч по-прозаична, но едва ли различна от всекидневието дори в средностатистическото американско семейство. С “малката” разлика, че там държавата се е погрижила (и за собствения си комфорт), като е забранила на родителите да оставят децата си сами до определена възраст – в противен случай те отговарят пред съда. Тук такава “опасност” не ви грози. Дори детето ви да е на няколко месеца, можете да го оставите и да излезете. Носите отговорност само ако направи някаква беля – извън дома (ако може вече да ходи, разбира се). Така или иначе вие сте отговорни за неговите действия – поне до 14-та му година, когато според закона то е вече непълнолетно (или както е точният израз – частично дееспособно). Всеки юрист ще ви разтълкува последното като “право да излезе и да си купи сладолед или вафла, но не и самó да си избере апартамент.
В по-сериозен тон обаче все по-често днес ни се налага да обмислим възможността детето ни да остане самó вкъщи (все пак ваканцията е цели 3 месеца!). Ако смятате, че ще ви дадем златните правила, които ще ви решат проблема, не сте на правия път – все пак всеки познава най-добре собственото си дете и само той може да прецени кога и как точно да вземе подобно решение – не забравяйте, че каквото и да се случи, до 18-та година вие носите изцяло отговорността за неговите действия.
На практика винаги възможността трябва да бъде приета от самите родители и затова на първо място те трябва да си отговорят на няколко въпроса:
- кое е нивото, на което ще имате достатъчно доверие в способностите на детето си да се справи само вкъщи;
- готови ли сте вие самите за тази крачка;
- не се ли поддавате твърде много на ситуацията и дали пък няма и друго решение.
Ако сте си отговорили по съответния начин на тези въпроси, едва тогава има смисъл да говорите с детето. Не за всички деца подобно предложение е стресиращо. Някои най-вероятно дори ще прегърнат идеята – тогава имайте предвид, че опасността е друга – детето ви е склонно да надценява възможностите си, за да се покаже самостоятелно. Назидателният тон е лоша форма за комуникация. Далеч по-добре е, ако детето разбере, че неговата помощ е важна за вас – така ще го ангажирате да даде най-доброто от себе си, да носи отговорност, но без да се надценява.

Ето все пак няколко неща, които не бива да пропускате:
- създайте домашни правила – те не само ограничават, но и дават “права” на детето, докато е само у дома: дали и как да ползва телефона, електрическите уреди (особено тези в кухнята); какво може да прави, докато ви няма.
- убедете го, че не трябва да ви се обажда по телефона, за да поиска разрешение за всяко малко нещо или да ви убеждава, че вече е достатъчно голямо, за да му разрешите и друго – това спокойно може да остане за вечерта.
- оставете на видно място както своя собствен телефонен номер, така и тези на пожарната и бърза помощ. Не разчитайте обаче, че детето ще знае какво да каже – затова разиграйте някакви възможни ситуации и му кажете как да действа. При възможност, оставете му и телефона на някой съсед – особено ако той по-често от вас си е вкъщи.
- обърнете особено внимание на поведението на детето при позвъняване на външната врата, независимо дали то е от непознат или от някой приятел. Ако му нямате достатъчно доверие, най-добре му забранете да отваря изобщо.
- много често през учебната година децата ви не се прибират направо вкъщи след училище, защото ходят на уроци, танци или просто остават да поиграят в училищния двор. Във всички случаи направете план за разпределнието на времето през всеки ден от седмицата и как детето да се прибира до дома – това ще успокои и вас, ако не получите обаждането “вкъщи съм си” точно когато го очаквате.
- не товарете детето си с твърде много отговорности и винаги намирайте време да чуете след работа проблемите, с които се е сблъскало през деня.
- и единственото златно правило – не забравяйте, че колкото и да зряло да се държи вашето дете, то е само дете – затова и всеки от нас някога е носил ключа за вкъщи с връвчица на врата.