Безплатното висше стигна платеното. С два различни документа депутатите от образователната комисия съумяха да сътворят просветен хаос, като оставиха разлика само от 20 на сто между таксите на уж безплатното висше образование и тези на платеното. С актуализацията на бюджета те заложиха студентски такси за младежите, учещи по държавна поръчка, в размер на 50 на сто от издръжката, която им плаща хазната. С промени в закона за висшето образование пък разрешиха таксите за платените студенти да започват от 70 на сто от същата тази сума. Вярно, с успокоението, че това е долна граница, а горната може да достига до издръжката умножена по две. На практика обаче повечето вузове няма да определят такси, равни на тавана с мотива, че това би отблъснало повечето студенти, които и сега не преливат от желание да учат срещу заплащане, след като в чужбина има университети, които ще ги обучават без пари.

Оказва се, че нововъведението решава въпросите главно на УНСС и четирите медицински университета у нас. Те бяха и първите, които подкрепиха идеята, защото само за тях броят на желаещите е нараснал. Като цяло тази година в родните вузове обаче кандидатстват с 25 на сто по-малко студенти, а по време на предварителните изпити разликата е била дори 40 на сто спрямо минали години. Това означава, че вузовете пак ще се молят на гимназистите да се запишат все едно в коя специалност, за да си вържат бюджетите.
В специалност медицина обаче според ректора на софийския Медицински университет проф. Ваньо Митев нещата стоят различно. Там такса от 6 бона в евро не звучи притеснително, защото тя не е насочена към прибирането на последните пари на българските студенти, обясни той. Идеята е високите суми да се вземат от младежите от Европейския съюз, и особено от Гърция, които в последните години напират да усвояват лекарската професия у нас. В момента в МУ - София, има 200 гърци и 50 студенти от други страни. Поради факта, че вече сме в ЕС обаче, ние нямаме право да им искаме по-високи суми, отколкото на българите, и реално губим пари от тях, обясни проф. Митев. Вузовете се изхитрили да "легализират" таксата от 6000 бона, като приемат гърците през фирма, на която те стават стипендианти. Тя превежда на университета въпросните 6000 евро като стипендии, след което отделно урежда отношенията си с чужденците. "Направиха ни забележка обаче, че това не е редно. А тези хора ни носят приход над 2,5 млн. лева", поясни ректорът. "Тази година чакаме още 100 младежи от чужбина, което прави 600 000 евро. Дайте ни възможност да вземаме законно тези приходи", призова проф. Митев.

Платеното висше обаче не спасява по никакъв начин техническите университети, каза ректорът на инженерния вуз в столицата проф. Камен Веселинов. "Това ще налее повече пари в системата, но не и в нашите университети. Просто ще се получи така, че ще се прелеят хора в най-желаните специалности, а другаде ще се оголи допълнително", каза Веселинов. Той и колегите му не смятат въобще да обявяват платени места за студенти. Всъщност в Софийския университет най-желаните специалности също са със запълнен капацитет. Няма да има места в право, стопанско управление, международни отношения, защото за тях държавната поръчка се запълва отрано.

Впрочем мистерия е как точно ще се разпределят местата за платени студенти. В закона пише, че това трябва да бъдат 10 на сто от свободния капацитет на вуза. Но в цифрите, които обявяват университетите, има страхотни разминавания. Няма никаква яснота колко точно свободни места има за такива студенти и как са разпределени по професионални направления.

Според промените в закона, ако университетът има право да обучава в дадено направление като математически науки 100 студенти от I, II, III и IV курс и след класирането на новите кандидат-студенти по държавна поръчка и дипломирането на четвърти курс има незапълнени 10 места, за платен студент ще може да се отпусне 1 бройка. Не е ясно дали си струва толкова усилия за доход, който със сигурност няма да изиграе сериозна антикризисна роля за университета.

По данни на просветното министерство например общият капацитет на СУ като институция да обучава студенти е оценен на 28 500. При оценяването на отделните факултети, т.е. по професионални направления, общите бройки изведнъж нарастват на 29 715. Април т.г. университетът е обучавал 21 245 студенти, т.е. незаети са били 7155 места. В същото време план-приемът на нови студенти е за 6678 бройки, а не е ясно колко от записаните студенти ще се дипломират. При това драстично разминаване на цифрите не е ясно коя е меродавната стойност, на която ще се базира броят на платените студенти. Така е при почти всички университети.

Според експерти единственият начин да се разбере колко бройки могат да се приемат би бил едва след класирането да се изчисли колко места за платени студенти има. Това обаче ще забави допълнително окончателния прием. Да не говорим, че младежите, които са приети по държавна поръчка другаде, но предпочитат да изчакат платен прием в Алма матер, до последно няма да са наясно влизат или не. По този начин те могат да загубят и "безплатните" си места. В крайна сметка оказва се, че предложението за платен прием в този вид по-скоро ще породи проблеми, отколкото ще реши такива. Дали ще пребори кризата, не е ясно. Но отсега можем да кажем, че приетата като антикризисна мярка ще остане в закона и дълго след като икономическите проблеми са отшумели.

Стела Стоянова