Йосиф Сърчаджиев си спомня с противоречиви чувства за епохата "Време разделно" в родното кино. Големият актьор, който напоследък по-често се изявява като отличен режисьор, е изключително силен като Караибрахим - изтръгнат като дете от сърцето на майка си и на Родопите и завърнал се като еничар да похамеданчва роднини и съседи.

"Всички ми казваха: "Браво, Йоско!", но само аз си знаех какво ми е. В толкова тежък филм не бях снимал дотогава, а след финала му не исках и да чуя за друга подобна историческа продукция. Най-потискащо беше, когато трябваше да направим епизода, в който Караибрахим тъпче храната по сватбената трапеза", разказа Сърчаджиев в "Преди обед". От очите на хората, натуршчици от околните села, извирал неподправен и непоръчан по сценарий ужас - заради греха пред камерите. Всъщност това е и една от малкото сцени, коментирана въобще от турски кинаджии. Мастити продуценти на съседите, които за всеки свой филм дълбаят в детайли на историята, твърдят, че нито един мюсюлманин няма да си позволи подобно светотатство с насъщния.

Йоско спомена и дебата, свързан с подозрението за поръчка "отгоре" заради възродителния процес. Авторът на романа Антон Дончев и режисьорът Людмил Стайков са обвинени в доста земни грехове. Кинаджията по-късно се сдоби и с досие от Държавна сигурност.

Театроведката Калина Стефанова, която някога изигра Елица във "Време разделно", няма да забрави как възрастни жени й целували ръцете по срещи с публиката, които в онези години бяха задължителни. "Това остана единствената ми роля. И не помислих да ставам актриса. Професията е крайно тежка, не е за всеки", казва дамата, която пише книги и чете лекции по света.

"Време разделно" е истински рубикон в кариерата на Аня Пенчева. В епоса на Стайков тя доказва, че може да бъде не само красива, сексапилна и съблазнителна, но и силно драматична актриса. Нейната Севда преминава през различни метаморфози на духа, за да реши, че ще се откаже от честта, за да запази живота си.

"Вече бях снимала с Людмил в "Аспарух". Тогава пробите наистина бяха много трудни, защото асистентките му никак не бяха благоразположени към мен. Бяха го информирали, че съм със счупен крак, с отрязана глава, без очи и че не мога да се явя на кастинга. След почти месец той им казал: "Както и да изглежда, доведете ми я - ако ще да бъде на носилка. Искам да видя това сакато същество". Така първата ни среща се осъществи много сложно", разказва Аня в типичния си сладкодумен и остроумен стил.

Стайков полага неимоверни усилия, за да превърне Пенчева в своя звезда. Благодарение на него във "Време разделно" тя преодолява най-трудното и най-тежкото - събличането.

"Още докато пишеше сценария, професорът ми каза: "Ти ще бъдеш Севда". Може би беше повлиян и от факта, че бях кандидатствала във ВИТИЗ с откъс от романа. Само че тогава бях Елица, а любимият момент на моите професори, които ме приеха в академията, беше, когато произнасях думите: "Ако питам сърцето си, бих ги взела и двамата".

Людмил предупреждава Аня, че сцената, в която героят на Стойко Пеев я изнасилва, ще бъде брутална. Тя изстенва: "О, защо трябва Стойко да ме бие или... във всеки филм?" Всичко започва едва ли не на майтап, но след това се оказва един от най-сериозните моменти в цялата кариера на Пенчева. "Спокойно, моето момиче, ще бъде много деликатно и премерено - не искам груби жестове, не искам излишна голота. Историята е силна вътрешно. Стойко ще бъде много внимателен, а ти си мисли за драмата на героинята си", уговаря я Стайков. В същото време обаче отишъл при Стойко и му казал: "Ти си мъж - дръж се мъжката! Ти си актьор, страхотен си - направи, каквото можеш! Ти си силно момче - бъди непоколебим!"

"Можете да си представите как го е надъхал. И в момента, в който видях, че всички камери работят, разбрах, че няма да има втори дубъл. И че нещата няма да вървят така деликатно, както очаквах и както ми беше казано. Осъзнах всичко това за част от секундата и започнахме. В началото се дърпах леко на Стойко и си въобразявах, че той ще бъде едва ли не нежен. Защото страшното и силното на момента е в мисълта и в погледа. Но забелязвайки позицията на камерата, бързо си дадох сметка, че целта на оператора съвсем не е да следи драмата в зелените ми очи. И в един момент Стойко така започна да ме мята върху клоните в гората, така започна на живот и на смърт да разкъсва дрехата ми, че веднага разбрах - втори дубъл въобще няма да има, да не говорим за втори костюм. И го заритах - както аз мога. И без това героинята ми Севда е дива, неочукана от живота и съвсем девствена. И започна невероятна борба - Стойко ми раздра гърдата, от която потече кръв, а след това ме хвърли върху нещо, за което с ужас разбрах, че е мравуняк със съвсем истински мравки. Те се събудиха и за миг ме полазиха от главата до петите. Всичко на екрана е абсолютно истинско - сълзите, които текат от очите ми, зачервената кожа, пендарите, които се удрят в челото ми, в зъбите ми, в цялото ми лице. В един момент загубих връзка с действителността и почти забравих, че всъщност снимаме", споделя Аня.

Когато няколко години по-късно, през 1989-а, Аня влиза в "Дед Сталкер", първия холивудски филм, сниман у нас, Людмила Махалнишка и другите колеги й казват: "Аничко, ти се справи със Стойко Пеев, че сега ли няма да го направиш? Тук поне си застрахована!"

В кадъра във "Време разделно", в който 100 истински баби от Смолян кълнат Севда, защото се е дала на турците, Аня изтръпва, защото си е чиста проба фаталистка. Тъкмо се чуди какво да прави абсолютно окаменяла, когато една от бабите приближава към нея и й дава бучка захар. "Земи и стискай, чедо, да не те хванат уроки".