Неизтощима е епикурейската вътрешна разкрепостеност и енергия на Борислав Стоев.

Повече от шест десетилетия художникът продължава да изненадва публиката с нови и нови открития, формалистични пробиви и съдържателни експерименти в областта на илюстрацията, графиката, литографията, виртуалните колажи и прочее. Неговата изключителна ерудиция, неизчерпаемата му духовна жажда за пластическа интерпретация на текстове от световната и българската класика, както и на съвременни автори, постоянно го зареждат с нови продуктивни инвенции.

За Борислав Стоев всяко посягане към класически литературен текст е не само художествено тълкуване, но и задължително своеобразно съавторство.

Фантазията му го тласка отвъд оригинала, отвъд първообраза. И тук той попада в истинските свои води - магията на подсъзнателните внушения, сюрреалистичните сънища, в които се мержелеят странни същества, натоварени с човешки черти, артистично и небрежно обнажени женски тела, риби, птици, музикални инструменти, коне и прочее - целият този калейдоскоп на хедонистичното, карнавалното се подчинява на диалогичността и играта.
Особен интерес проявява Борислав Стоев вече повече от три десетилетия към невероятния образ на Дон Кихот. Очевидно той е осъзнал изключителната философска дълбочина на Сервантесовите персонажи от великата му книга.

В прочита на Борислав Стоев Дон Кихот е трагикомичен, но и също романтично-анекдотичен, шаржов, пародиен, кубистично разграден типаж. Един път ние го виждаме изправен с мрачна решителност пред Санчо Панса, готов да издаде всеки миг заповед за атака. Друг път, нахлупил вместо шлем шапка от вестникарска хартия, той гледа милозливо към закачливо кацналите на близките хълмове вятърни мелници.

Дон Кихот, Санчо Панса и Дулцинея в очите на Б. Стоев понякога са смешни и шаржово звучащи, но са симпатични в своята безизкуственост и непосредност, чистота и наивитет. Поначало за Борислав Стоев е характерна хедонистичната освободеност на пластическите визии. Но като че ли най-ярко тя личи и е великолепно изразена в прелестната акварелна серия "Дон Кихот", към която авторът се връща постоянно през годините и сякаш е готов да я продължава безкрайно. Художникът е едновременно сериозен и насмешлив, сардоничен и романтичен, бъбриво разказвателен и метафорично концентриран. Затова е невъзможно да си представим днешното българско пластическо изкуство без епикурейският дух Борислав Стоев.

Иван Гранитски