Лондонското четириевангелие може за кратко да се завърне у дома. Президентът Росен Плевнелиев ще направи постъпки пред Британската библиотека уникалният книжен паметник да пристигне в България и да бъде временно изложен у нас. То вече е гостувало в София - през 1978-а и 1996-а. Първия път е било в криптата на "Александър Невски", а втория - в Националния исторически музей (НИМ).

Четириевангелието на цар Иван Александър, наричано още Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български кирилски ръкописи. Създадено е през 1355-1356 г. от монах Симон за цар Иван-Александър. А това го прави още по-ценно, защото рядко знаем имената на нашите творци от тази епоха.

Уникатът съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия - основната част от Новия завет, украсени е с 367 многоцветни миниатюри. Освен шедьовър то е и ценен исторически извор. В началото на сборника - на два отделни листа, има миниатюри, представящи събития от XIV.

Лондонското евангелие е първото по рода си православно издание на Новия завет. Едва след ХIV в. са създадени още две - в Молдова и Русия, копирани от него. Преди това, в ХI в., са направени две илюстровани евангелия в Гърция, но те са в двойно по-малък формат и са написани с малък курсив, докато Четириевангелието е в голям, квадратен формат и е написано с т.нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.

От реликвата липсват само една страница, както и богато украсеният сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за който говори в своя пролог монах Симон. В него, като отправя възхвала към Светата Троица, писмописецът дава указания за мястото, където е съставен документът - манастира "Света Троица" край Велико Търново.


Попада в ръцете на княз и барон

След превземането на Търново от османлиите през 1393 г., Четириевагелието е изнесено от монаси в Цариград. По-късно e откупено от молдовския владетел Александър Добрия (1400-1421). По-сетнешната съдба на книгата се губи до XVII век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Св. Павел". За отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му безценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие.
През 1837 г. английският аристократ Робърт Кързън, 14-ти барон Зауш (1810-1873), посещава манастира, случайно открива ръкописа в библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен, барон Кързън пожелава именно тази книга. Когато поема в ръцете си шедьовъра, по собствените му думи, не може да повярва, че е истина. Освен царското Евангелие аристократът получава като подарък и още един ръкопис - Видинското евангелие.

Свещената книга остава притежание на семейството на Кързън до 1917 г., когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. По-късно шедьовърът е преместен в Британската библиотека - след основаването й през 1973 г., където е и досега, редом до Видинското eвангелие.