Картини от стъкло. Неотдавна една такава изложба в парламента учуди депутатите. Дори капацитетите в изобразителното изкуство не можеха да кажат нищо за техниката, по която те са сътворени. В това, оказа се, няма нищо осъдително. Ако повярваме на автора на "платната", в света други майстори на този тип "рисуване" освен него няма. Защото той го е открил. Експозицията в най-достолепната сграда на пъпа на столицата е заслужена радост след многото нерви, жертви, страдания в името на едно неугасващо увлечение.

Светлозар Бечев е специалист по топла обработка на металите. Роден е в Бяла. Жени са за своя съученичка, тя пък, дипломираната педагожка, е разпределена да работи в Разград. Разказваме всичко това, защото от него започва онова, което ще се случи после. Бечев става дистрибутор за Северна България на завода за стъкло. Любопитството не му дава мира. Кръжи из цеховете и не след дълго А-то и Б-то на производството на стъкло му е ясно. На шега започва да прави витражи. Нещата се харесват, но му изглеждат изкуствени. Той търси друго, но дали го има. Новата страст го отвежда при проф. Данаил Николов, най-големия познавач на технологията фюзинг. В превод от английски тази дума означава вплитане. Професорът е обучил много ученици не само в България. Благодарение на тази технология се изработват бижута, сувенири, вази... От т.нар. катедрални стъкла Бечев прави пана. Търси следващото. Непознатото. Решава, че това ще са витражните стъкла по технология, която тепърва ще открие.

По това време той има малко, но добре работещо предприятие за дограма и стъклопакети. То всъщност става меценатът, спонсорът или по-простичко казано, финансира увлечението на собственика си по изкуството. 35 000 евро са похарчени за модерна пещ. Тя впечатлява не само с размерите си 100/160 см, а най-вече с температурата, която се развива в камерата - 900 градуса. На този огън стъклото почти се топи, става меко и лепкаво като пластелин. Оттук нататък започват мъките. Бечев ще ги нарече експерименти. Специалистите, с които откривателят споделя идеите си, не могат да му помогнат. Нещото, което той иска, още го няма на белия свят. Бечев успява да го открие. От витражните стъкла, които прави, стават уникални врати, преградни стени за апартаменти, красиви пана. Дотук добре. Ами после. Важното е да не се спира. Следващата крачка е да "рисува". В интерес на истината, в този процес се раждат картини, но той няма нищо общо с атрибутите на художника: платна, четки и бои. Бечев го нарича декориране. Стъкла от всички цветове, които има рисунката, се подреждат така, че да копират оригинала. Освен всичко друго той става релефен, наподобява скулптура.
 
Но нека не бързаме. До направата на първата картина от стъкло в ателието на Светлозар Бечев има още много време. Началото е опълченски ентусиазъм. В името на изкуството екипът, все приятели доброволци, са готови за битка. Нещата потръгват. Дори се ражда първата картина. Радостта е напълно оправдана. Но и с радостта трябва да се бърза, след час, така както си седи, пред очите на всички същата тази картина се пръска и превръща на сол. Започваме отначало. Нещата не изглеждат много оптимистични. Трябва да се намерят верните параметри на пещта, за да се запази цяло стъклото. Комбинациите могат да бъдат повече от 18 милиона, казва теорията. Експериментите продължават цели 11 месеца. Самият Светлозар Бечев най-добре може да опише какво е чувствал и мислил през тази луда година.

Намразих се. Гледаме картината, радваме й се и след час тя се пръска. Парите се топят. Консумативите се скъпи, обучението също. Всичко, което печелех от предприятието си за дограма и стъклопакети, отиваше в кофата за боклук. Болна амбиция. Трябват много здрави нерви. Добре, че ги имах. На тези, които се сърдеха, казвах: Аз печеля парите, аз решавам дали ще ги чупя и хвърлям на боклука.

И ето, че в миг на върхово отчаяние, тогава, когато вече мислиш само как да захвърлиш всичко, една от картините са запазва. Ден-два-три тя стои здрава. Най-после. Какъв късмет. Без него нищо не става. Това са параметрите. Намерихме ги. Е, вярно е, че може и да има още по-добър вариант, но кой сега ще посмее да пипне софтуера на пещта. Току-виж в търсене на идеалното сме загубили и това, което имаме.

Месец след успеха, преди около три години, идва трагедията. Желязо се стоварва върху Бечев. Лечението е тежко. Присаждат му стволови клетки в Москва. Днес някогашният гвардеец, снажният сто и осемдесетсантиметров мъж е в инвалидна количка. Движи само главата и ръцете си. Шокът е голям. Как си жив, пита един от лекуващите го професори. От каква ли материя са сътворени нервите му. Трябва да е по-здрава от желязото.

Идват приятелите. Хайде да продължим, настояват. И декоратори, художници посвещават всяка свободна минута в името на картините. Така и се роди изложбата, която възхити иначе деловите и пестящи емоциите си депутати.

Искат да откраднат тайната
Много от картините на Светлозар Бечев вече са тръгнали по света. Техни собственици са посланици, известни имена, любители на уникати. Животът на всяка картина започва от избора на клиента. Той посочва платното. После започва къртовския труд. Прочутата "Ръченица" на Мърквичка, в която има 18 фигури, е превърната в стъклена картина от трима души, които са работили по 10 часа дневно, четири седмици без почивка. Тогава колко струва една картина. Това не е рисунка върху стъкло, изпечена при 180 градуса, така че да не падне боята. Стъклените картини на Бечев са уникални. Такова нещо не сме виждали и едва ли щяхме да видим, ако не бяхте вие, казват му познавачи. Идват и "доброжелатели", които не крият желанието си да им разкрие секрета на занаята. Или да го откраднат. В цялата работа има нещо подло. И все пак Бечев се надява да срещне истинските партньори. Онези, които ще оценят красотата на това, което прави, и ще знаят как да го продадат.

Исак Гозес