"Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на "Франкенщайн", ми е майка." Така описва себе си великият Рей Бредбъри, който почина във вторник на 91 години и накара всички да си спомнят за суперкласики като "451 градуса по Фаренхайт" и нежната "Вино от глухарчета". Бредбъри е сред големите майстори на антропологичната фантастика, в която измислените светове служат най-вече за отправка към съвремието и сегашния човек - заедно с имена като Станислав Лем и Айзък Азимов. Рей е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката "Карнеги" в Уокигън.
Бредбъри е от авторите, които имат благословията още от много малки да осъзнаят призванието си. Веднага щом завършва гимназията, бъдещият фантаст преценява, че няма нужда да си губи времето с колеж, и започва направо да пише. Изкарва пари, продавайки вестници на ъгъла на Сют Нортън Авеню и Олимпик Булевард, а цялото си свободно време влага в самообразование - чете в местната библиотека. Първата му книга, сборникът разкази "Мрачният карнавал", е публикувана от Акръм Хаус през далечната 1947 г. Освен с блестящата си антиутопия за горенето на книги "451 по Фаренхайт" Бредбъри е един от най-изявените противници на техническия прогрес - и най-вече относно начина, по който действа върху човешкото. "Имаме твърде много телефони. Твърде много интернет. Трябва да се освободим от тези машини - те са твърде, ужасно много", казва писателят, който обикновено живееше извън цивилизацията, встрани от шума на мегаполиса, за да се отдаде на творческа самота и писане. Отшелнически избор, който пък му донесе свръхпродуктивност - Бредбъри е автор на 27 романа и над 600 разказа. Публикуван е на 36 езика, а по света са продадени повече от 8 милиона негови книги. Носител на наградите "О'Хенри", награда "Бенджамин Франклин", награда на Американската академия, премията "Гандалф" и много други.
Цитати
- "Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!"
- "Знаете ли защо учителите ме използват? Защото не съм искрен. Говоря с метафори. Всяка една от моите истории е метафора, която може да се запомни."
- "Не се страхувам от машините. Не мисля, че роботите са ни превзели. Мисля, че хората, които си играят с играчки, са ни превзели. И ако не им вземем играчките от ръцете, сме глупаци."
- "Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш."
- "Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят."
- "Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре."
- "Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно."
- "Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу."
- "Трябва да се движим във Вселената. Човечеството трябва да се спасява само. Трябва да избягаме от опасността на войната и политиката. Трябва да станем космонавти, да "отидем" във Вселената и сами да намерим Бог."
- "Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някого в леглото и да направиш бебе?
- "Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно."
- "Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях."
Любопитни факти:
Въпреки всичките си романи за космически кораби, междузвездни пътешествия и пр., Бредбъри никога през живота си не е карал дори кола.
За пръв път Бредбъри лети със самолет на 62-годишна възраст - с "Конкорд" до Париж, където е работил за Дисни по френския Дисниленд. На 48-годишна възраст се е качвал на рекламния дирижабъл на "Гудиър".
Появявал се е в телевизионното шоу "Залагаш живота си" ("You Bet Your Life").
През 2004 г. той е здравата ядосан от решението на режисьора Майкъл Мур да нарече своя документален филм за администрацията на американския президент Джордж У. Буш с името "9/11 по Фаренхайт", явна алюзия с името на романа "451 градуса по Фаренхайт". Бредбъри нарича Мур "ужасен човек", но подчертава, че протестът му не е политически мотивиран. Заявява, че не желае никаква част от прихода на филма и че не смята, че заслужава тези пари. Оказал е натиск върху Мур да смени името на филма, но безуспешно. Майкъл му се обажда две седмици преди пускането на филма на екран, за да му се извини, и казва, че маркетинговата кампания на филма е открита преди много време и че вече е късно за смяна на името.
|
