Златина Тодева си отиде година, след като в "Сълза и смях" цялата гилдия се поклони пред нея за 80-ия й рожден ден. Актрисата пое преди ден към небесния рай - при мъжа на живота й, Никола Тодев. Сега тя наистина ще стигне до него. Първия път, непосредствено след смъртта му, не успя. Изпадна в абсолютна безтегловност, но тогава на земята, изкуството и публиката я върна дъщеря им Гергана. В онова време наричаната от всички мама Злата не искаше да живее. Твърдеше, че не можеше да понесе нито миг без бачо Коля, а по-късно разказа, че дори е изгорила и дневниците на съвместното им битие и любов. Дори вярваше, че мъжът й трябва да й даде знак как е там, горе. Оказа се обаче - за щастие на всички близки и приятели, че не може и без сцената. Защото пак тогава, през 1991-ва, след като Никола Тодев напусна грешния ни свят, още по-грешни хора я пенсионираха, докато още се давеше в мъката си. Три години по-късно друга голяма жена, Юлия Огнянова, я извади от депресията с предложението за уникалния моноспектакъл "Забравени от небето" - историята на столетниците в Родопите, изиграна на изумителен диалект. Така кариерата й се отприщи за втори път. И на 65 години Златина Тодева завладя София. Беше ужасно смешна в "Куцльото от забравения остров" в Малък градски театър "Зад канала". Играеше впиянчена ирландска бабичка, която лежеше в ковчег и от време на време веселяшки надигаше ракията. Пак там се появи като фурия и в "Големанов". После се подвизаваше като заядливка в "Жега" на Сатирата. Вися във въздуха в едноименната постановка на хасковския театър. Следваха всички възможни награди. Не прости на публиката и в Австрия, Германия, Норвегия, Словения, Русия, Англия. Гостуваше със спектаклите на Димитър Гочев и със "Забравени от небето". Научи на немски ужасяващ двучасов монолог от "Буре с барут". Пробва дори така наречения физически театър в "Анатомия на крайното" на Петър Тодоров за Сфумато. Но каквото и да се случваше, каквито и звезди да й сваляха зрители, критици и режисьори от небето, тя се оказа истинска звезда - запази тотално хладнокръвие, палейки цигара от цигара. Така ще остане и в киното от по-ново време - от "Дунав мост" до "Мила от Марс".
Страстта към сцената завладява Златина Тодева още в епохата, в която родителите й участват в различни скечове из военни гарнизони и клубове. Баща й, действащ офицер, има страхотен нюх към актьорските изпълнения. Тяхна съседка в Стара Загора е Мара Шопова. Майката на Наум Шопов, която води детска радиошкола, веднага забелязва страхотния хъс, темперамент и склонност към бясно превъплъщение у момичето. По-късно, когато в театъра решават, че им липсва актриса за ролята на Клара в "Пигмалион", викат Златина. Тя отива и повече не се отказва от професията. Сред коронните й роли от родната и световната драматургия са кралица Елизабет от "Мария Стюарт" на Шилер, Султана от "Железният светилник" по Димитър Талев, дойката от "Медея" на Еврипид, Валентина Дмитриевна в "Гнездото на глухаря" от Виктор Розов, Дорина от "Тартюф", Хуана от "Голямата печалба" на Ектор Кинтеро. Играеше в различни театри из цялата страна. Често казваше, с Никола Тодев и тяхната Гергана живеят катунарски. Никога не е имало покой за душата на артиста.
Опелото е днес от 11,00 часа в църквата "Свети Прокоп" в Пловдив.
Албена Атанасова