Денят на Света Богородица - 15 август, е сред най-тачените празници от българите. В много градове има храмове, които носят името на Божията майка. Представяме ви историята на някои от тях.

Храмът "Св. Успение Богородично" е един от символите на морската ни столица. Катедралата, както я наричат варненци, е задължителна забележителност в туристическите маршрути.
В първите години след Освобождението православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и да демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия, решили да построят православен храм, който да обединява българските християни в града. Честта да положи основния камък имал княз Александър I Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза. За финансиране на строителството се разчитало предимно на дарения. Освен това била разиграна томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Цялата сума по изграждането на храма е 324 542,88 лева според отчета.
По самия строеж работят много майстори по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург. Дяланите камъни са взети от събарянето на крепостната стена. За фасадата са ползвани камъни от района на селата Куманово и Любен Каравелово, а вътрешните колони са изработени от твърд камък от местността Ташлъ тепе на североизток от Варна (около телевизионната кула). За външните колони под прозорците са доставяни камъни от Русе. Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина. Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 г. През 1986 г. се поръчват в Русия храмовите икони. Иконостасът и владишкият трон са направени от Филип и Васил Филипови. Полилеите са дело на резбаря Петър Кушлев. Камбанарията е доизградена през 1941-1943 година. Цялостното изографисване на храма започва през 1949 г. от проф. Николай Ростовцев, Карло Йорданов, Господин Георгиев и декораторите Динко Шишков и Александър Сороки. През 60-те години са изработени витражните стъкла на големите прозорци към площада.
През 2002 г. завърши обновяването на куполите. цялата покривна конструкция е обогатена с материали на златна и сребърна основа. През същия период (1999-2002 г.) се изгражда и вентилационна система, реставрират се стенописите. През 2001 г. със средства на общината се инсталира уникалното външно осветление.
"Св. Успение Богородично" е най-голямата църква във Варна и втора по височина (38 м) в България след патриаршеския храм "Св. Александър Невски" в София. Сред варненци е известна като "Малката Богородица", вероятно заради интересния едноименен иконостас. Но също е позната и като "Стария храм" "Свето Успение Богородично". Този храм е построен още през 1602 г., а е установено, че и в миналото там е имало храм.
През 1640 г. е опожарен, но след това е възстановен и разширен.
Характерни за църквата са нейните икони, които гледат на юг, а не на запад, което е в противоречие с църковните канони. Експерти ги оценяват като голямо съкровище, с което могат да се похвалят много малко църкви.
В двора на храма е чешмата на Хубавата Недялка, убита от турците през 1856 г.

Кръстина Маринова