Пристигам в столицата на Уелс, Кардиф, късно вечерта и веднага забелязвам осветения пищен замък в центъра му. Той е една от набелязаните цели и на другия ден без колебание връчвам на служителя доста солените 12 паунда за посещението му. Кардид (както е правилно на уелски език) е построен от нашествениците нормани на мястото на стара римска крепост в 1091 г. За негов създател се приема лордът на Глостър Робърт Фицхамън. Цели векове твърдината пази норманските завоеватели от враждебните към тях уелсци. При въстанието на Лливелин ап Грифид през 1250 г. лордът на Гламорган Гилбърт дьо Клер Рижия я укрепява допълнително с нова стена и с Черната кула, запазена до днес.

Сега за най-ранните нормански укрепления свидетелства само изкуствено насипаната могила в центъра на двора с мощна кула върху нея. Това е типичното укрепление в стила "мот и бейли", привнесен през ХI в. в Британия от континента. Става дума за изкуствен хълм с ров около него, на който се намирал ограденият с дървен стобор каменен замък на феодала.
Иначе мнозина смятат днешния Кардид за пълна измислица. Работата е там, че през ХIХ в. замъкът става собственост на шотландските маркизи Бют. Третият по ред маркиз е буквално влюбен в Средновековието и решава да придаде на крепостта желания от него вид. Той наема архитекта Уилям Бърджес, който успява изцяло да удовлетвори фантазиите му. Днес главна черта на Кардид са ярките цветове. Стаите са пищно оформени с интериор от ХIХ в., навсякъде са изобразени астрологични символи, причудливи животни, библейски сюжети и персонажи. За съжаление те почти напълно са унищожили суровия дух на норманския замък.

Него обаче напълно усещам, след като посещавам една друга твърдина, намираща се на половин час път с влак от Кардиф. Карфили е в Южен Уелс и на територията на графство Гламорган. Напълно запазил облика си от ХIII в., той е втори по големина в Обединеното кралство след главния кралски замък Уиндзор.

Историята на Карфили звучи като приказка. На 27 септември 1267 г. английският крал Хенри III е принуден да сключи в Монтгомъри примирие с въстаналия уелски вожд Лливелин ап Грифид. Водачът на келтите получава титлата Принц на Уелс и значителна част от територията на страната. Това предизвиква недоволството на настанилите се тук нормански барони. Отговор от страна на лорда на Гламорган Гилбърт Рижия е началото на строежа на огромен замък в спорните земи по долината на река Сенгенид.

През 1270 г. Лливелин се опитва да попречи на строителството, но на следващата година замъкът все пак е довършен. За да тушира спора, крал Хенри взема соломоновско решение да предаде управлението на Карфили на епископите на Вустер и Лийчфилд, обаче скоро лорд Гилбърт си го връща. Този акт кара Лливелин да започне военни действия, завършили пагубно за него. В 1282 г. той е убит, а

новият крал Едуард I анексира цялата територия на Уелс

С това Карфили изпълнява основното си предназначение. Слабите бунтове от 1294-1295 и 1316 г. не причиняват на замъка никаква вреда, а след тях той започва да губи значение. Последната му бойна задача е при обсадата от войските на кралица Изабел от декември 1326 до март 1327 г. Тогава крепостта е притежание на фаворита на крал Едуард II, Хю Диспенсър. Обсадата приключва, след като сър Хю е екзекутиран по обвинение за убийството на Лливелин Брен.

До края на ХV в. Карфили последователно е собственост на Ричард Бошам, Ричард Невил и Джаспър Тюдор, които все още полагат някакви грижи за поддръжката му. След това е практически изоставен и започва да се руши. В такова състояние ги заварва в края на ХVIII в. първият маркиз Бют, започнал реставрацията на крепостта. Реконструкцията продължават неговите наследници и, слава Богу, не се стига до измислици, както при Кардид. Замъкът запазва първоначалния си вид и така през 1950 г. е предаден на държавата.

Днес гледката отдалеч към крепостта е наистина импозантна. Гигантското укрепление е оградено отвсякъде от езеро, в което плават лебеди и диви гъски. Същевременно с водни канали са защитени много от съоръженията, което е новост в средновековната фортификация. Колкото и да е сложна тя, в нея ясно се разделят двата защитни пояса от стени с настръхнали зъбери. Те са свързани със защитени преходи, водещи от една част на замъка към друга. По тях

защитниците са могли бързо да се придвижват към всяка невралгична точка

Вътрешните стени пък са под обхвата на стрелците от множество кули.
Обширният вътрешен двор на Карфили е затворен с дълга стена, откъдето може да се наблюдава цялата околност. Във вътрешността се е влизало чрез подвижни мостове, които днес са вече постоянни. На най-високата точка е цитаделата, също изолирана с водни прегради. Входът й е защитен от две кули, падаща решетка и отвори за изливане на разтопена смола. Кули пазят и ъглите, а в центъра на двора е дълбокият кладенец. От южната страна са официалните жилищни апартаменти и Голямата рицарска зала, която днес е възстановена.

Разхождам се с часове по зелените поляни в замъка и си мисля за драматичните събития от ХIII в. За моята фантазия способстват разположените по тях обсадни машини, които днес вече са безобидни за каменната твърдина. Както обичам да правя в средновековните замъци, накрая сядам в традиционната уелска кръчма насреща и на бутилка френско вино си представям гордите нормански завоеватели, построили някога това чудо на тогавашната фортификация.

Римският предшественик

Първата военна крепост на италийците е построена на територията на днешната уелска столица през 75 г. През 250 г. тя е разширена и част от нея е запазена в стените на средновековния замък. При реконструкцията му третият маркиз Бют попада на останките от една от портите на римския кастел и я възстановява изцяло по аналогия с други такива съоръжения от епохата.

Наклонената кула

Гидовете непременно показват една от кулите на замъка, която е килната под още по-голям градус от тази в Пиза. Причина обаче не са природните фактори, а несполучливото взривяване по време на Гражданската война от 1642-1648 г.