Проф. дин Николай Овчаров

След като съм разгледал замъците в прекрасния фламандски град Гент, аз се насочвам към главната катедрала. Тя се нарича Синт-Баафкатедраал или катедралата на св. Бавон. През 942 г. тук е построен малък параклис, посветен на покровителя на търговското съсловие св. Йоан Кръстител. В 1274 г. забогателите търговци на текстил решават да издигнат нова величествена катедрала в готически стил. През 1462 г. е заложен първият камък на високата църковна кула, завършена чак в 1569 г. Много средства за благоустройството на храма дава императорът на Свещената Римска империя Карл V. Той е роден в Гент и е кръстен в още недостроената катедрала. Благодарение на неговата щедрост през 1550 г. са оформени стреловидни прозорци и са поставени витражи.

Със своята архитектура катедралата е истински шедьовър на готиката. В нея се пазят различни скулптури и картини, сред които блести прочутата "Поклонение на Божия Агнец" на братята Ван Ейк. Главният олтар е изпълнен в XVII в. от мрамор, позлатено дърво, мед и бронз. Забележителна е и катедрата, направена от майстор Лаурент Делво в 1745 г. В криптата са оцелели фрагменти от надгробни плочи и от най-ранните стенописи.

Излизам от катедралата и тръгвам през Синт-Баафплейн (Площада на св Бавон). Точно пред мен се извисява 91-метровата градска кула Белфорт, на която вече съм се изкачвал. Отляво е Кралският фламандски театър, построен в стила на фламандския Ренесанс. Вдясно е Лакенхале (Палатата на текстилците), издигната през 1425-1445 г. по проект на Симон ван Асе за могъщите босове на текстилната промишленост. Отсреща пък е Градският затвор от 1741 г. Фасадата е украсена с релефа на Симон, който според мита бил наказан с гладна смърт,
но се спасил, сучейки мляко от гърдата на дъщеря си.

Минавам още стотина метра и влизам в друга импозантна катедрала. Това е Синт-Никласкерк или Църквата на св. Николай. Буквално съм омагьосан от божествените звуци, които възрастна дама изтръгва от храмовия орган. Първата сграда е построена около средата на ХI в., но изгаря в пожарите от 1120 и 1176 г. Общото повишаване на благосъстоянието на гражданите дава възможност храма да бъде отново издигнат, още по-величествен отпреди. Така между 1220-1250 г. се появява кръстообразният централен кораб и хоровете. Пак през същото столетие те са разширени със странични параклиси, всеки от които е свързан с представителите на определен занаят. В готически стил е и кулата, която до построяването на Белфорт служи за главно градско укрепление.

След като съм отдъхнал с музиката на Бах, продължавам към Корнмаркт, просторен площад, обграден от сгради с живописни фасади. Още от ранното Средновековие тук се намира търговският център на града. А ето ги и прочутите канали, свързани с протичащата през Гент река Лейе. Те са плавателни и по тях сега се движат увеселителни корабчета. Някога обаче по крайбрежните улици "Коорнлей" и "Граслей" се е намирало средновековното пристанище. На кейовете са се чували говори на различни езици, било е винаги пълно с търговци, докери, хлебари и пивовари, предлагащи стоката си. Във водата пък и днес се отразяват прекрасните фасади на околните сгради, където през тези далечни времена се съсредоточавала цялата мощ на гилдиите.

Ето го Дома на свободните корабостроители, изпълнен в стила на брабантската готика от Христофел ван ден Берг през 1531 г. В същия стил е и построеният в 1527 г. Дом на каменарите. Особено важни са сградите, свързани с измерването на житото, защото Гент отрано си извоюва привилегията да прибира една четвърт от зърното, превозвано по реките Шелде и Лейе. Стоката е пазена в Стапелхаус (Склада), след което е продавана. По тази причина меренето на житото е било особено важно. На улица "Граслей" има две къщи на зърнените измервачи. По-ранната е Коренметрхаус, строена в 1435 г. в стила на фламандския Ренесанс. В духа на късния барок пък е издигнат през 1698 г. Домът на гилдията на измервачите на зърно.

Неусетно стигам до поредната величествена катедрала. Това е Синт-Якобскерк или църквата на св. Яков. Тя е построена в 1093 г. в чест на покровителя на моряците. Унищожена от пожара през 1120 г., сградата е възстановена веднага след това. През вековете е променяна многократно и днес от ранното строителство е останала само централната кула. Последната реставрация е изпълнена в ХIХ в., когато Синт-Якобскерк добива модния тогава неоготически вид.

Време е да се връщам, защото ме чака среща с кмета на Гент. Минавам през Хрунтенмаркт (Зеленчуковия пазар) и покрай Флейсхалде (Месния пазар). За малко спирам на централния исторически площад "Фрейдахмаркт" (Петъчния пазар), на който гражданите се събирали, за да изразят своите протести. В центъра е голямата статуя на градския водач Яков ван Артевелде, убит от метежници през 1345 г.

Най-сетне съм пред внушителния ансамбъл на общината. В него намират отражение всички архитектурни стилове от последните шест века. Дясната фасада носи пищните орнаменти на късната готика. Отдясно пък са по-сдържани решения в стила на Ренесанса. Не по-малко забележителна е вътрешността, където заедно с кмета на Кърджали Хасан Азис ни въвеждат домакините. А срещата с кмета на Гент се провежда в прекрасната Пасификатсизаал (Залата на умиротворението). Името си тя получава от договора между католици и протестанти, сключен в нея през 1576 г.