Проф. дин Николай Овчаров
Март 2014 г. е изключително напрегнат за мен. За две седмици пътувам на четири пъти в чужбина в командировки. След последното ми представяне на туристическото изложение в Букурещ, буквално след ден летя за Белгия. Не мога да откажа на кмета на Кърджали, Хасан Азис, защото той подготвя важна презентация на Перперикон и Източните Родопи. Освен в Европейския парламент в Брюксел, тя ще бъде показана в историческите градове Гент и Лиеж. Ето защо след като сме уговорили представянето в белгийската столица, поемаме с кола към Гент. Преди години минах край този невероятен град на път за не по-малко забележителния Брюж и видях отдалеч проникващите в небето шпилове на прекрасни катедрали. Тогава нямаше как да спра, но сега вече мога да ги разгледам.
През VII в. по тези места се заражда селище, свързано с основаните в 650 г. от св. Аманд абатства "Сен Пиер" и "Сен Бавон". Според една от версиите града възниква още по римско време и е наречен с келтска дума, означаваща "мястото на сливането на реките". Нищо чудно, защото точно тук се съединяват пълноводните Шелда и Лейе. За пръв път в документ града е обозначен в 665 г. като Ганда. През IХ в. Гент на два пъти е разграбван от викингите.
Затова фламандските графове строят тук мощен замък, станал и столица на Фландрия. Местните жители използват ключовото място и правят града център на търговията и текстилната индустрия. Със своите близо 100 000 жители между 1000 и 1550 г. Гент е втори по големина град в Западна Европа след Париж. Както и по други места в т. нар. Ниски земи край Атлантическия океан, в него се засилва градското самоуправление за сметка на феодалната власт.
Религиозните войни от ХVI-ХVII в. слагат край на разцвета на Гент. Едва през ХVIII в. започва нов подем, свързан с бурното развитие на текстилната промишленост. За икономическия възход на града способства строителството на канала Гент-Терньозен, който го прави океанско пристанище. След белгийската революция от 1830 г. той е част от новата монархия под скиптъра на крал Леополд.
Естествено в Гент първо искам да видя останалите от Средновековието укрепления. Насочвам се към забелязващите се отдалеч настръхнали кули на Гравенстен (Графския замък). Ранната крепост е построена от първия фландърски граф Бодуен I Желязната ръка в 868 г. за защита от викингите. Тогава тя е още дървена, но в средата на ХII в. граф Робер I Фризийски нарежда тя да бъде изградена от камък. Той строи централния замък с четири малки кули в ъглите и размери 33/20 м. Сегашният си вид Гравенстен добива след разширението, направено по заповед на граф Филип Елзаски през 1180 г. Главната рицарска зала е значително разширена, а замъкът е ограден с ров и втора стена с 24 малки кули.
Със страховития си облик Гравенстен символизира могъществото на фландърските графове и респектира васалите им, чиито по-малки замъци били от другата страна на р. Лейе. В ХII-ХIII в. той е емблема на кръстоносната идея като огромен кръст е изпълнен дори над главната порта. И няма как да е иначе, тъй като самият граф Филип участва в тях и загива при обсадата на Акра. А потомъкът му Бодуен IХ оглавява Четвъртия кръстоносен поход, става първи император на създадената Латинска империя и загива в плен на цар Калоян в Търновград.
Продължавам по улиците на Гент и достигам до друг живописен замък, намиращ се на по-малко от километър от Гравенстен. От пътеводителя разбирам, че той е построен през ХIII в. от рицаря Герерд Дявола. Той се ражда около 1210 г. и получава прозвището си заради тъмния си тен и черни коси. Жестока легенда разказва, че рицарят убива жена си, защото му родила още по-смугло момче, което нарекли Мавъра. По-късно обаче синът убива баща си, тъй като той пожелал да го изпрати на кръстоносен поход. Днес замъкът на Дявола е основно преустроен и от ранния облик са останали изящните ъглови кули и стреловидните прозорци.
Кулминация на обиколката ми е изкачването на кулата Белфорт. Безспорно 91-метровата сграда е главен символ на града. За разлика от феодалните замъци, тази кула е идея на гражданите на Гент. Причината е да се създаде защитен архив, където да се пазят документите, удостоверяващи дадените привилегии на града. Строежът на Стражевата кула трае цели две столетия между ХIII и ХIV в. Архитекти са Ян ван Галст и Филип ван Бейрхине, а многобройните дървени елементи се правят от Ян Бронкард.
Най-долното помещение е "Секрета", където държат уставите и грамотите с привилегиите. То има две врати, като всяка се затваря с 3 катинара, чиито ключове се пазят у различните занаятчийски и търговски гилдии. Самите документи са в огромна каса с 18 катинара, на свой ред отварящи се с 3 ключа. Един от тези ключове държи наместника на кулата, а другите два са при управляващите града.
Особена важна задача е била охраната на Белфорт. Стражите се задължавали на всеки час да тръбят, за да покажат, че не са заспали.
Същевременно в техните обязаности влизало непрекъснато да оглеждат от всички страни, за да открият евентуален враг. Друга опасност са били пожарите, застрашаващи многобройните дървени постройки из града. Тогава те трябвало да бият с всички сили камбаните. И днес звънът на 44-те камбани на Белфорт е най-знаменитият в Ниските земи.
Окончателният шпил на кулата е завършен едва през 1913 г. Тази дейност е изпълнена от Валентин Варевейк. Там се извисява исполинският меден дракон, емблемата на Гент, чиито първи вариант е излят в града още през 1377 г. И досега той остава неизменен, а ранните варианти са експонирани на един от етажите. Този митологически персонаж до днес е пазач на муниципалните свободи. Има множество легенди, но въпроса - кога драконът ще започне да бълва огнени пламъци, остава спорен.
