Христо Блажев е вероятно един от най-известните читатели - звучи странно, но Фейсбук е страшна работа - чийто блог "Книголандия" има над 10 000 последователи. Блажев е маниак, и то не в бургаския смисъл на думата - чете в море, басейн, по време на купони, буквално всичко и навсякъде. Има близо 1000 ревюта на книги, а през последните месеци се превърна в най-младия издател, създавайки "Deja Book". Завършил е история и глобалистика, но никога, по правилото на Марк Твен, не е позволил училищните занимания да пречат на образованието му. Ето какво казва той за разни литературни неща.

- Минаха първите месеци от авантюрата ти да направиш собствено  издателство. Как върви "Deja Book"?

- Изненадващо или не - много добре. Последните ни две книги -  иконичната жанрова класика "Кралят в жълто" на Робърт У. Чеймбърс и свежият  хумористичен дебют "Лятна детективска история с таралеж" на Деян Копчев буквално  се разграбват от книжарниците. Първата вече я планираме за допечатка, втората  също се движи толкова добре, че вече заръчахме на автора да мисли за "Зимна  детективска история с пингвин" примерно... През септември предстои да издадем  първата си голяма преводна книга - технотрилър на световен автор, който разкрива  мащабна конспирация, а през октомври трябва да излезе още един изключителен  сборник от български автор. За мен е много важен този баланс между преводна и  българска литература както в количествено, така и в качествено отношение. 

- Имаш навици, които, признавам, трудно разбирам: напълно  всеяден читател, способен си да четеш от класика до фентъзи с еднакво  любопитство. Откъде и защо такъв обхват?

 - Като бях малък, четях от библиотеката у дома, в която имаше  какво ли не. После се нахвърлих на градската библиотека, основно фантастичната й  част, но грабвах и заглавия от други секции. На селото ни пък си имах собствена  стая, в която бяха струпани кашони с книги, явно са били излишни - та в тях  имаше изумително разнообразие от заглавия и се ровех постоянно в тях, заради  което и попаднах на странни книги - например соцкласики като "Синът на полка"  или приключенската "Остров Тамбукту". Още оттогава видях, че различните книги  носят различен тип удоволствие и до ден днешен обичам да чета какво ли не -  примерно последните 3 седмици се бях забатачил сериозно във  философско-еволюционната "Опасната идея на Дарвин" на Даниъл Денет, която пък  разнообразявах с леки фентъзита - "Дневната война" на Питър Брет и "Дъщерята на  меча" на Стив Байн. 

- Когато се налага да си професионален читател, не започва ли  четенето да дотяга?

 - Никога не ми се е случвало. Дори и серия по-сериозни книги да  ме уморят, тогава грабвам нещо любимо от дете, примерно Джани Родари или Астрид  Линдгрен, и се оставям на тях да ме понесат на вълните на удоволствието от  четенето, в оня смисъл, който като дете е близко до магията. Мисля, че ако  трябва да чета насила някакви книги, примерно по линия на работата ми, би ми  дотегнало, но имам щастието да избирам сам - и тогава дори и случайните грешки  мога да компенсирам лесно с чудни книги.  

- Най-необичайните места, на които си - този въпрос се задава с  друг глагол, но какво да се прави - чел?

 - Ха, това е интересно - може би в един басейн или в морето.  Пояснявам за ужасените читатели - имам специален херметичен калъф за четеца ми,  така че мога да чета практически във всякаква водна среда, сигурно само на  някаква сериозна дълбочина би станал проблем, но не съм проверявал. Иначе няма  място, където не мога да чета, правил съм го по време на купони в стаята ми в  Студентски град, по планини, в самолет (а имам фобия от летене, та си беше  трудно). За мен четенето е нещо като дишането, част от живота. 

- Какво мислиш за една често подновявана дискусия - за нови  автори в учебниците по литература за сметка на някои от старите? Заслужава ли  съвременната литература подобен жест и ако да, кои са книгите, които би избрал?  

 - Това е много щекотлива тема, но смятам, че е абсолютно  наложително да се правят регулярни промени. Имаме прекрасни автори, които могат  да бъдат включени, ако не с цели романи, то поне с отделни разкази. Много от  натрупаните автори в програмите трябва да се поокастрят, защото те се четат  насила и не помагат нито за това децата да заобичат четенето, нито да опознаят  литературата ни - напротив, натрупва се негативизъм и към двете, а това е  най-лошото възможно нещо. Не искам да се ангажирам с мнение кои трябва да влязат  и излязат, но според мен е относително лесно да се създадат някакви комисии, в  които има както мастити критици, така и популярни хора, занимаващи се с  литература, които да открият идеалната среда. Нищо не пречи програмите да имат  постоянен процент промяна на 5 години примерно, защото никоя застинала система  не може да е ефективна в бързопроменящия се свят около нас.  

- Колебая се какво да мисля за начина, по който ти и няколко  други блогъри работите в социалните мрежи. На моменти изпитвам респект - вече  съществува общност, и то от хиляди читатели, които ползват Фейсбук стабилно като  платформа за разговор за книги. Друг път обаче си казвам - и какво от това, това  не е гаранция за качествено и хубаво четене, има опасност и за загуба на  критерий, от конформизъм.

 - Не си само ти, който е изумен и дори притеснен от това, което  блогърите правим в социалните мрежи - наистина се формираха безброй преплитащи  се един в друг читателски кръгове, групи, фен страници и какво ли още не. И аз  лично, като дейна част от всичко това (блогът ми "Книголандия" има над 10 000  последователи) мога да кажа, че тези мрежи стимулират четенето практически на  всичко - от класики до лековата тийн литература; съществуват дори езотеричните и  конспиративни групи, дето разни абсурдни от гледна точка на разума книги се  разпространяват неограничено. Критерий може да се търси в изданията на  литературната критика, но те май не са много търсени - не може да принудиш  читателя да търси сериозни неща насила - той сам решава кой блог и коя група му  осигурява информация за книгите, които го интересуват. И е факт, че блоговете  поеха известни функции от литературната критика, направиха писането за книги  по-достъпно, без сложни витиевати термини и с чисто фенска страст към четенето и  книгите. А тази страст е по-важна от всичко, мисля аз. 

- Имаш повече от 600 ревюта на книги в блога си "Книголандия".  Дай топ 5 за тези, за които си писал с най-голям кеф, и пет, които са те  ужасили.

- Информацията ти е остаряла, доближавам 1000 публикации, от  които почти всички са точно ревюта за книги. Много ми е трудно да избера само  пет, но все пак ще опитам - "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис, "Гравьор на сънища"  на Александър Секулов, "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс, "Лиричните клоуни"  на Ромен Гари и "Мравки и богове" на Стефан Цанев. Всяка от тези книги ме е  впечатлявала дълбоко и написването на текст беше удоволствие. Пет лоши не ми се  измислят, но от раз на ума ми идват "Почивка в кома" на Бегбеде, "Аномалия" на  Людмила Филипова, както и ред тийн бози, рекламирани като оригинални четива в  жанра си.

- Какво мислиш за числото 0,59 - толкова книги средно си  купуват годишно хората наоколо.

- Меко казано, звучи ужасяващо, но повечето статистики имат  това свойство. Но нека сме реалисти, четенето никога, в никоя епоха, не е било  масово удоволствие, нежели в съвременния дигитален хаос. Четенето е последното  ретро удоволствие вън от чисто физическите нужди, което човек върши - и то ще  остане такова за малка, но важна част от населението на всяка държава. Четящите  винаги ще имат преимущество пред нечетящите, дори и видимо да е обратното.  Вярвам, че удоволствието от този навик, дори бих казал неотменна част от живота,  прави по-съдържателно съществуването на всеки.

- Има една дискусия напоследък, за която е неприлично да се  говори и малко преувеличено наричат "скандал". Но все пак - нещо да кажеш по  спора "Георги Господинов или Милен Русков?"

- Според мен е изкуствено създаден спор, който недобронамерени  хора раздухаха до излишни висини. Двамата имат различен тип талант, различен тип  публика и не виждам проблеми в мирното съвместно съществуване на един пазар. Но  дори и да има искри - ако искаме книги с характер, те трябва да бъдат писани от  хора с характер. И няма по-нормално от това тия характери да се сблъскват - ако  това води все пак до повече внимание към книгите и четенето, хубаво, но нека не  е толкова таблоидно и жълто, защото е нелепо.

 

Райко БАЙЧЕВ