Четвъртък, 15 Ноември 2018
Православен календар

   

Споделено


Константин Цеков: Научих нотите, после буквите

08-03-2013  |   Източник:  в-к Стандарт
Константин Цеков: Научих нотите, после буквите Издавам мой албум с Веско Ешкенази и Теодосий Спасов, разказва звездата от ФСБ
Константин Цеков е роден на 24 декември 1952 г. в Благоевград. От 7-годишна възраст се занимава с пиано при Лидия Кутева, а през 1972 г. завършва и нейния клас в Музикалното училище в София. През 1978 г. взема диплома от Музикалната академия в класа по пиана на проф. Лили Атанасова. През 1976 г. създава ФСБ заедно с Александър Бахаров и Румен Бояджиев. Косьо е автор на множество аранжименти на песни, както и композитор на хитове на Васил Найденов, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Васил Петров, Камелия Тодорова и много други. Създал е музика за документални филми, както и театрална и детски песни.

- Какво представлява душата на музиканта и на твореца въобще?
- Това е тръпка, която не може да се замени нито с пари, нито с нищо. Лично твоя и много дълбоко в нещата. Ако ти не я изпитваш, не би трябвало да се наричаш музикант. Дори да няма никаква полза от това, самата емоция, докато правиш песен, филмова музика или концерт, мен лично ме прави щастлив и това е достатъчно. Душата на музиканта няма възраст. Едно и също е и да си дете, или пенсионер.

- На фона на всякакви групи как се оцелява в този музикален живот? Вие 20 години мълчахте.
- За нещо, което е стойностно и има значение за хората, не е важно колко дълго си мълчал. Въпросът е, че си тежиш на своето място и да те възприемат по същия начин. Това е изключително важно за нас. Никога не сме били комерсиална група. Не е за вярване, че толкова дълги години ние стоим перманентно и смятаме още да стоим. Това може само да ни ласкае и да ни държи оптимисти. Оцеляхме защото не правихме компромис с творчеството си и създавахме музика с любов.

- От кои читанки са зубрили ФСБ?
- За нас най-важната и съществена читанка беше, че като деца първо сме научили нотите, а след това буквите. Когато човек познава първо нотите, а след това буквите, съвсем естествено и логично е да продължи в тази насока и нататък. А иначе наистина сме се учили много от "Йес", Патрик Мораз, "Джентъл джайнтс" и още много други.

- Нотите не са ли букви в определен смисъл?
- Нотите са шифър на други, по-интересни букви, може би дадени Отгоре, но те също значат толкова, колкото и азбуката. За нас - музикантите, те дори са на първо място.

- Какво се случва с бандата, на 27 март имате концерт?
- Започнахме активни репетиции, защото нямаме много време. Някои от аранжиментите са по-твърди, а ще има и парчета, които за първи път ще изсвирим на живо. Концепцията е малко по-различна и от предишния ни концерт, а още по-крайно различна от симфоничния вариант.

- Разкажи малко за самостоятелната си дейност.
- Успоредно с ФСБ досега съм издал три самостоятелни албума, в момента е готов и четвъртият. Сега му правя дизайна и може би ще излезе през май. Това ме държи в тонус. Правя малко по-отвлечени неща от рок музиката, мога да си позволя и други волности, така че това ме държи и ми дава сили да продължавам да се занимавам с композиране. Характерното за албума е, че той ще бъде основно инструментален, има само три песни по текстове на Живка Шопова. А що се отнася до музикантите, присъствието е разнообразно. Спрял съм се предимно на млади български изпълнители, защото те винаги са участвали в мои албуми и познавам много, които са талантливи. Това са Иво Звездомиров - бас, специално от Холандия дойде Веско Ешкенази - цигулка. Участват и двама студенти от консерваторията в Грьонинген, където учи синът ми - един индонезийски пианист, и едно надарено 19-годишно руско момче цуктромбонист. В една от пиесите свири и Теодосий Спасов.

- Продаваем ли е такъв продукт?
- Естествено, че не. Живеем в такива времена, в които физическият носител като диск почти губи своята стойност. По ред причини това не е само наш, а световен проблем. Дори наскоро четох, че Боб Дилън, който сега си издава новия албум, щял да пусне само сто диска за цял свят. Който притежава един от тези дискове, ще бъде изключително привилегирован, а всичко друго ще бъде продавано по интернет. Така че за съжаление вече няма пазар за физическите дискове. Единственият начин да печелиш са концертите. В България пазарът е изключително малък и тесен, така че да си музикант в днешно време е голяма авантюра. Но въпреки всичко аз съм изключително щастлив.

- Разкажи ми и за постановката ви с Рашко Младенов, който е братовчед на жена ти Живка Шопова.
- Постановката е продуцирана от Пловдивския театър, за което сме им много благодарни. Там играем два пъти месечно, а веднъж - на сцената на Малък градски театър "Зад канала". Следващото ни представление ще бъде на 8 април. Постановката се нарича "Ла" и разказва за нерадостното битие на двама музиканти в напреднала пенсионна възраст в един старчески дом. Свирим и пеем на две пиана, забавляваме се през цялото време. Това е една интересна пиеса както за театралната общественост, така и за музикалната.

- Какво мислиш за протестите в момента?
- Естествено недоволство от социалните и икономически несгоди. Абсолютно нормално, за съжаление. Животът ни никак не е лек.

- Защо не отиде в Америка?
- Никога не съм искал да ходя където и да е. Тук ми е добре. Въпреки всички несгоди тук е моята среда. Обичам си семейството, приятелите, музиката, която правя, така че за мен всичко е окей.

- Виждаш ли светлина в тунела?
- Аз съм умерен оптимист, никога не се предавам и виждам, че българинът е издръжливо същество и ще намери начин и път да се пребори с всякакви ситуации. Да, виждам светлина, или поне много ми се иска да бъде така.

- Кой те насочи към музиката?
- На първо и най-важно място - моите родители, и особено майка ми. Тя беше изключително настоятелна - от пет-шест годишен тръгнах на уроци по акордеон, след това - пиано. Не ми се е искало да ставам рано сутрин, нито пък да свиря през деня, но това е факт. Кое дете иска да свири? Никое! Но Слава Богу, това по-късно си даде резултатите.

- Живо ли е все още детето в теб?
- Не знам. В пиесата, която играем има много старчески неща, но пък и детски закачки, които като че ли ме връщат към някои спомени в детството. Във всеки възрастен човек под някаква форма живее едно дете.

- Ще има ли нови парчета на ФСБ?
- Защо не? Но на първо време изцяло сме насочени към този изключително важен за нас концерт.

- Кой ще участва освен вас тримата?
- Същата формация от 2010 година. - пак Иво Звездомиров - бас, Ники Копринков - втора китара, Румен Бояджиев-младши - барабани, Стефан Цеков - барабани, Борислав Бояджиев - перкусии, и ние тримата. Зад гърба си имаме страхотни музиканти. Всички наши фенове са добре дошли на 27 март в Зала 1 на НДК.

Димитър Генчев

Източник: в-к Стандарт
http://www.standartnews.com


ВАРНА СИТИ ИНФО
Валутите:
Времето във Варна
Температура:
07°
Влажност: 81 %
Вятър: 17.1 км/ч, С
Атм. налягане: 1022 hPa

София 06°
Пловдив 08°
Бургас 08°
Г. Оряховица 06°
В РУБРИКАТА
Проф. Иван Илчев: Историческа чалга и патриотизъм

Прочетена:   18963

Споделени идеи

Прочетена:   17210

Антон Дончев: Борбата днес е за човешките души

Прочетена:   22634

Стефан Данаилов: Пълно с лъжци и легенди

Прочетена:   8966

Добре дошли в света, който сами сътворихме

Прочетена:   1866

Рони О'Съливан: Обичах наркотиците повече от снукъра

Прочетена:   6800

С деца на гурбет

Прочетена:   5576

ЕС в капана на еврото и икономиите

Прочетена:   3414

В Гърция: Не казвайте на готвача, че сме германци!

Прочетена:   1446

Маргарита Попова: Правосъдният министър няма място във ВСС

Прочетена:   4207

АРХИВ  Архив новини
 

Copyright © 1998-2017  -  Studio IDA  -  All rights reserved.

Уникални посещения: - Днес 438 - Вчера 472 - Общо 34839159 за 7284 дни - Средно дневно 4783 -  Рекорд 6005 на 08.03.2010 (23:57)