Шоуто трябва да продължи, изпя великият Фреди Меркюри. У нас обаче много от хората, които се занимават с шоу, разбират мисълта му като "да, но в политиката". Куп родни звезди се пробваха начело на изборни листи, но от горчивия им опит с получени 0,0001% подкрепа, поуки не следват.

Последен засега в списъка на шоумени в атака към партийния живот се нареди Слави Трифонов.

Издаде го не кой да е, а премиерът Бойко Борисов. Поиска 50% влияние в ГЕРБ, обяви той в интервю за Канал 3. Това било и причината за охладнелите отношения между двамата, и за поредицата скечове на гърба на генерала в предаването на Дългаия.

Става ли Слави Трифонов за политик и къде е границата между шоуто и политиката "Стандарт" разговаря с Любен Дилов-син.

- Г-н Дилов, като част и от политическите, и от шоу средите, а и като близък със Слави Трифонов, как коментирате думите на премиера Бойко Борисов, че Слави е искал 50% влияние в ГЕРБ?
- За пръв път чувам такова нещо, но то ме забавлява. Сигурно са си развалили отношенията, защото 100% трудно се делят на три по 50%. Явно не е останало място за Слави, след като първите 2 по 50 са били заети.
Това е в рамките на шегата. Извън нея - този тип опити за проспериране в политиката през шоу бизнеса бяха играни вече няколко пъти без успех.

- Слави Трифонов става ли за политик, правил ли и други опити да създаде своя партия?
- Това не мога да кажа, има най-различни версии по тази тема. А и ние с него не сме толкова близки в последните години. Иначе - да, Слави Трифонов става за политик, защото е много работлив, човек, изцяло обсебен от това, което прави, и склонен да го преследва докрай. Това са все качества, които помагат в политиката. Разбира се, най-важното нещо е консенсусът, т.е. възможността да правиш компромиси - умни и в полза на всички. Защото в крайна сметка политиката е сечение на интереси на много различни хора, с които трябва да се съобразиш. Мисля, че точно тук на Слави не му достигат доста неща. Които не достигат и на Бойко Борисов впрочем, но, както виждаме, това не му пречи да е успешен политик.

- Бяхте посъветвал Трифонов да си избере, дали да прави шоу или политика, бихте ли му казали същото сега?
- Това беше в много кризисен момент, в който бе лековато подходено към изключително сложна ситуация. Трябва да преразпределиш мизерията - занимание на всеки човек, който гласува бюджет, независимо дали е министър или е депутат. Как да поделиш едни нестигащи пари между онкоболните и бездетните майки? Много е тежко, а те си бяха позволили доста юрбулешката да подходят, без изобщо да разберат същността.
Че става дума за два различни закона - единия за бюджета, другия - специализиран закон за репродуктивното здраве. От това беше породена моята реплика за политиката и шоуто. Но като цяло това е вярно. Когато си политик, може би не трябва много да залагаш на шоу бизнеса като изразно средство, докато обратното не е точно така. Защото политиката в крайна сметка са условията, при които живеем всички - и шоумени, и телевизионни водещи, и зрители. И е редно всеки да има мнение, защото става дума за неговите пари, които дава под формата на данъци, за неговото доверие, което дава под формата на вота си, и в крайна сметка за неговия живот.

- Шоумените обаче стават ли изобщо за политици?
- Безспорно стават, като се има предвид, че живеем в един медиен свят. Всъщност 90 на сто от политиката се случва на тв екрана, в радиоефира или по страниците на вестниците.
На практика актовете на политическото са само няколко - избори, съставяне на мнозинство в законодателен орган, дали общински съвет или парламент няма значение, избиране на изпълнителен орган - Министерски съвет или кметска администрация, гласуване на съответния бюджет и гласуване на неговото изпълнение. Това са реалните актове на политиката. Всичко останало е "този каза, онзи рече". Цялата останала т. нар. политика през периода, в който не се случват споменатите пет неща, е в крайна сметка медийното тяло на политиката, нейният медиен живот.
И в този смисъл - да, човек, който използва похватите на шоубизнеса, повече привлича внимание от този, който по-строго и консервативно гледа на заниманията си.

- Така е, обаче до този момент опитът на шоумени да влязат в политиката е по-скоро горчив.
- Той не е горчив, просто те получават точно това, което се очаква: определена подкрепа заради харесване, заради одобрение...Колкото, толкова. Традиционните политически формации, големите партии са доста по-добре представени по простата причина, че хората, макар и да гласуват предимно със сърцата си и да пускат бюлетини на принципа "симпатичен ми е - не ми е", в крайна сметка си дават сметка, че става дума за сериозни неща. За неща, които изискват друг тип нагласа - не само да направиш сполучлива реплика или да изпееш една песен.

- Това не е ли опит да се осребри популярността, като се скочи от шоуто в политиката?
- Винаги са се правили такива опити и не виждам в тях нещо кой знае колко осъдително. Човек се опитва да успее по всякакъв начин, а и навсякъде по света известни хора от различни области в крайна сметка са привличани в една или друга степен за една или друга политическа кауза. И са използвани за това. Вярно е, че обикновено такъв опит завършва нещастно за всички, но пък мъдрият български народ, ако си спомняте добре, не се хваща лесно на тази въдица. Да си припомним, че звезди като Азис са водили изборни листи, има и много други. Да кажем, че получават доста умерена подкрепа.

- Ако Слави направи партия, ще гласувате ли за него?
- Гласувал съм за него много години и знам, че той е човек, който се справя с всякакви ситуации. Склонен е да загърби всичко лично, за да постигне дадена цел. Въпросът е коя е тази цел. Така че не мога да отговоря веднага дали бих подкрепил партия на Слави - само знам, че той е човек, който си върши работата докрай, а това никак не е за подценяване.

- А вие защо изоставихте политиката?
- С навлизането в 45-те години трябваше да направя равносметка и да видя кое ми е излишно.  
В момента политиката ми е излишна, не страдам от нейната липса. Просто имам чувството, че за времето, в което се занимавах, направих добри неща, някои от тях дават плодове, други не толкова, колкото би ми се искало. Но като цяло не се чувствам длъжник на обществото. Това, за което ми беше гласувано доверие, съм се опитал да го направя, да не излъжа хората, гласували за мен. Повече наистина не ми е нужно. Предпочитам други неща. Имам да пиша интересни книги, надявам се, и най-вече имам нужда да се гмуркам, защото това ми е голяма страст.

- Да се гмуркате в обикновени, не в политически дълбини?
- Да, да. Има доста сериозна разлика между политиката и гмуркането, макар и някои неща да си приличат.

- Какви други страсти ви вълнуват в момента?
- Обичам вицове - мога да ви разкажа последния политически виц, който се появи преди ден. Идва съобщение по интернет пощата - от типа предупреждения за опасни файлове, които се разпространяват. И пише следното: "Ако получиш съобщение, което гласи "Искра Фидосова гола", не го отваряй. По-страшно е от вирус. Искра Фидосова наистина е гола".
Разказвам го с пожеланието политиците ни да се научат да не се ядосват на вицовете за себе си.

Юлиана Ончева