Странно нещо е българинът. Неслучайно е измислил поговорката "Ти го плюеш, то вика Божа росица." Откак се е пръкнала новата българска държава, все чакаме някой да ни ръчка и да ни казва какво да правим. А ние не само упорито не слушаме, ами и се сърдим.

Ето и сега. Посланикът на САЩ Джон Байърли ни заяви - съвсем директно, дори недипломатично и на всичко отгоре на чист български език, че съдебната система е проблем номер 1 за страната ни. Че в България законите се нарушават непрекъснато от представители на властта. И че тези хора просто трябва да бъдат обвинени, съдени и пращани в затвора. И най-важното - че това не бива да бъде някаква еднократна акция с която да умилостивим Евросъюза и да влезем в него на превърналата се вече в алиби и индулгенция за управляващите дата 1 януари 2007 г. А че просто такава е практиката в държавите, към които - упорито твърдим, принадлежим от 1300 години. И при които искаме да се завърнем.

А че е така, говорят най-добре огласените данни на Центъра за изследване на демокрацията. Според тях 130 000 рушвета се дават всеки месец, 55 млн. лв. подкупи са платили фирми, за да получат обществени поръчки през миналата година, партиите пък са източили 370 млн. лв. Осъдените за рушвети обаче са 72-ма души, при това от дребни по-дребни риби.

Корупция и крадливи политици в България винаги е имало. Още Васил Радославов, идвайки на власт през 1899 г., произнася явно любимата фраза на всички управници след него: "Сега е време да нахраним партията!"
Но тогава все пак в България е имало съд. И самият Радославов застава впоследствие пред Темида. Е, че се отърва с условна присъда, е друг въпрос. Важен е принципът.

Днес политиците ни определено са недосегаеми за закона

И Брюксел, и Вашингтон все повече се мръщят не толкова на мащабите на престъпността и корупцията, колкото на нейната ненаказуемост. И сегашният еврокомисар по разширяването Оли Рен, и предшественикът му Гюнтер Ферхойген. Какво да правим, за да усъвършенстваме и политическата си система, и съдебната, ни съветваха предишните щатски посланици Джеймс Пардю и Уилям Монтгомъри. През 2001 г. един американски сенатор ни предупреди да не се полъгваме по обещанията на Симеон Сакскобургготски. И че призраци от миналото не ни трябват. Ама кой да слуша...

Още по-рано мнозина експерти и политици, включително и бившите ни събратя от Централна Европа, ни съветваха - правете касова приватизация, само тя ще докара реални инвеститори, оставете тези бонове и народни акции, това е популизъм. Естествено, направихме обратното. Пак по същото време европолицаи ни казваха да сложим ред в издаването на международните паспорти, за да не заливаме континента с престъпници и проститутки. Естествено, пак никой не обърна внимание овреме. И ни сложиха Шенген.

Да чакаме да ни кажат какво да правим, че и на всичко отгоре да правим обратното, ни е заложено дълбоко в народопсихологията. Свикнали сме да се оправдаваме за всичките си неудачи с Великите сили. Въпреки че от тях България е получавала всъщност по-често добронамерени съвети. Само че ние сме действали по философията на шопа:

"Я, они пък че ми кажат!"

Още през далечната 1885 г. железният канцлер Бисмарк заявява на всеослушание: "Най-сигурното място, където българите могат да си счупят главите, е долината на Вардар". Е, през 1913 г. сякаш напук на здравия разум го правим. Въпреки че тогава има съвсем конкретни предупреждения.

Същата картинка се повтаря и през 1915 г. Тогава играта направо е написана - цял свят против Германия, Австро-Унгария и Турция. Бъдещите победители не само обещават справедливо решение на териториалните ни претенции, но и ни разясняват откровено, че просто е самоубийство да тръгваме против тях. Не и не!
След 1944 г. пък свикнахме за нас да мисли Големият брат от Москва. Дотолкова, че се отучихме въобще да мислим и действаме самостоятелно.

Интересно е все пак как ще реагира на изказването на посланик Байърли българската политическа класа. Най-вероятно по живковски. Ще се ослушва и снишава, дано отмине бурята. И ще се опита да излезе с някакво отбиване на номера. Най-много да го отнесе някой депутат. Да не говорим, че ще се намерят веднага политици, които тези дни ще писнат, че посланикът се бърка във вътрешните ни работи и нарушава националния ни суверенитет.

Само че с андрешковски хватки в света на "белите" държави не се влиза. Цивилизация означава преди всичко ред и законност. Посланик Байърли образно каза, че няма да минем само с няколко скалпа на корумпирани политици, закачени демонстративно по статуята на българската Темида. В света на богатите малоумници не са нужни никому. Дори със скалповете на главите си.