Ако ме притискат със стачки, отиваме на предсрочни избори. Това заплаши премиерът Бойко Борисов в разгара на лекарския бунт и след поредните претенции на фермерите. Как гледат на ситуацията в държавата родните синдикати?

- Г-н Тренчев, как приемате ултиматума на премиера Бойко Борисов да не го притискат със стачки, защото може да предизвика предсрочни избори?
- Българинът не изгаря от желание да прави стачки за какво ли не като гърците. При нас стачката е много сериозна мярка и за да се стигне до нея, трябва да има много сериозен мотив и да не се вижда изход. Мисля, че най-доброто е да се търси решение на проблемите, преди те да са ескалирали. Затова и ние винаги търсим начин и форма за взаимодействие и диалог, така че проблемите да се решават и нещата да се случват.

- А каква е оценката ви за здравната реформа на правителството?
- Тя не може да бъде еднозначна. Здравеопазването е скъпо занимание. Ще ви кажа само, че медицинската техника е втора по скъпотия след космическата. Тъй като едно общество не може да си позволи да няма здравеопазване, то трябва да му обръща внимание. По план - нещо, което много хора не искат да си спомнят - до 2005 г. от 6% здравната вноска трябваше да стигне 12%, но това не се случи. Тя не само остана 6%, но към нея освен личните лекари се прикачиха и болниците, и какво ли не. По закон вноската трябва да се използва само за лечебна дейност, а собственикът на здравното заведение трябва да заплаща другите разходи, но всичко в крайна сметка легна върху тези 6%, които се оказаха абсолютно недостатъчни. И още един акцент - това е най-ниската вноска в Европа, и то при условие че имаме и най-ниските доходи. Във Франция и Германия е 14%, в Румъния също, в Хърватия е 15%.

- Това означава ли, че подкрепяте ръста на здравната вноска?
- Нашите вноски категорично са ниски, но това не значи, че съм горещ поддръжник на вдигане, особено в този момент. Можеше да се вдига през годините, когато имаше икономически растеж.
Аз разбирам, че ГЕРБ иска да изпълни предизборните си обещания и да застане зад бизнеса, но кризата поставя едни нови предизвикателства и това трябваше да се преосмисли. И не следва да се правят прибързани стъпки, както направиха с пенсионната система, защото те наистина намалиха с 2%, но сега парите и в НОИ не стигат. В този момент можеше да се направи същото упражнение като през 2008-а - едновременно да се увеличи здравната вноска, и никой нямаше да пострада. И сега изведнъж се оказа, че парите за здравеопазване рязко не стигат. Естествено, вноската е една от формите да намерим повече пари. Хората нямат пари, бизнесът е притиснат до стената. Да искаш на фона на един доста изпразнен джоб на редовия гражданин и на бизнеса, на който държавата не плаща, вече става много. И аз мога да кажа, че много хора ми се обадиха и почти няма обаждане, което да подкрепя тази идея.
Има и нещо друго - колкото и пари да съберем в здравеопазването, няма никаква гаранция, че те ще се използват ефективно. Защото това означава да продължат да се товарят само коректните платци - тези, които и сега плащат.

- А в коя група включвате държавата?
- Към некоректните. Тя е поела ангажимент да плаща вноските на армията, на полицията, на магистратите, на чиновниците, на децата, на пенсионерите, на студентите - и не го прави в достатъчен обем. Защото, както ние си плащаме, така е добре и за тях някой да плаща съответния процент. Това не се прави и оттам започва един недостиг. Защото, според данните, които имам, от вдигнатата вноска от 6 на 8 парите са нараснали с 15%, но това е от редовно плащащите и от реалния бизнес. Но пък за другия сектор парите са намалели много. От това зейва една огромна дупка и сега правителството се чуди как да я запълни. И хем парите са ни малко, хем има сериозни течове.

- Как според вас трябва да се реши финансовият проблем?
- Като се търси форма и начин почти всички да си плащат. Казвам почти, защото има една категория хора, които няма как да направим коректни, ако толкова зачитаме човешките права. И да се намери форма и начин на тези неплащащи да им се плаща здравната грижа, както има фондове за социално подпомагане и други подобни. Но сметката в касата трябва да се изравни.
Това е единият вариант. Вторият вариант е много плавно, не сега да се върви към една средноевропейска вноска. Но сега не е възможно това да се направи. Третият вариант е да се направи такава информационна система, каквато да не дава възможност да се източват пари от касата, колкото и да ми се сърдят моите колеги. Стига се дотам, да се изписват операции, които не са извършени.

- Кой има интерес да се случва всичко това?
- Мотивът на моите колеги е да имат един по-висок статут. И са прави, защото един лекар не може да взема колкото един човек с лопата. Лекарите трябва да заемат своето полагаемо се място в обществото, но не с измами. Системата е страшно объркана и трябва да започне да се слага ред. Но редът не е със закриването на една, две или пет болници. Това е част от някаква си реформа, но е необходимо добро осмисляне, срокове и време за адаптация. Не става от днес за вчера. Сега има обвинения, че заради протестите на лекарите се вдига вноската. Те не са поставили такива условия. Питат само защо от месеци не им се превеждат изработените пари. Но друг трябва да отговаря защо няма пари в държавата, не лекарите и пациентите.
Но нещата никак не са добре и бележат тенденция към влошаване. Стига се дотам, че бизнесът не смее да напише фактура, защото трябва да плати ДДС, което няма откъде да вземе. И още нещо - държавата не ти дава парите, но след като ти си неизряден към нея с осигуровки и други такива, ти не можеш нито кредит да теглиш, нито за еврофондове да кандидатстваш, и това вече не е порочен кръг, а низходяща спирала. Затова бизнесът категорично натиска да се разплатят с него. Ние ги подкрепяме с условието първо да платят дължимите заплати, и те приеха.
Говоря с шефове на големи предприятия и те ми казват "Нямаме един лев". Ако тая работа продължава и се задълбочава, миньорите ще започнат да се товарят на рейсовете. Не искам никого да плаша, но това е една естествена човешка реакция.

- Това означава ли, че очаквате бунтове?
- Аз очаквам първо да свалим картите, вместо да си говорим кой какво казал. Защото, когато синдикати и работодатели казват, че има големи проблеми, и те генерират и ще продължат да генерират социално напрежение, трябва да седнем и да си кажем какво е положението, без да рисуваме розови облачета и кой какво предлага. Защото тези, които твърдят, че знаят какво правят, доста пъти не знаят. А и не слушат. Мисля, че е дошло времето за една кръгла маса и да се търси изход. Политиците идват и си отиват, но основата на държавата са работещите хора, фирмите и те крепят държавата.

- Т.е. все още предпочитате преди всичко водене на диалог?
- Ние си позволихме в петък, на среща работодатели и синдикати, да предложим пакет от мерки, които ще продължим да обсъждаме. Дори даваме предложение откъде да се намерят пари, защото пари в държавата няма. Има в банките, но те не ги дават. Предлагаме спешна продажба на миноритарни дялове на фондовия пазар, без преговорите, които помним. Второто е изключително бързо да се продадат емисиите за въглероден двуокис. Ако сред вземащите решения няма хора, на които темата е ясна, ще предложим експерти. В момента на нас ни трябват сухи кешови пари - малко за здравеопазването, да се разплатят с бизнеса, дефицитът се вдига и вече е на критичния минимум. И той стига границата, отвъд която не трябва да прескачаме, за да не застрашим борда.

- 3%?
- В момента е около 2%. 3% е по маастрихтските критерии, но ние сме в специфични условия, в борд. Друга възможност е издаване на вътрешен облигационен заем. Трябва да се намери форма и начин да влязат пари в икономиката и да се задвижи. Защото при липсата на пари хората започват да ядат резервите си. Никой не искам да плаша, но нещата са много критични. В този смисъл аз съм съгласен с премиера, че е лошо като на война. Дянков говори друго. Аз предпочитам да вярвам на премиера. Защото очите и ушите ми виждат и чуват други неща.

- Това означава ли, че се присъединявате към онези, които твърдят, че отстраняването на Дянков е първата антикризисна мярка?
- Вижте, когато ние започнем да говорим за оставки, считайте, че войната е започнала.

Боряна Йотова