Изкукахме за 20 г.
29-01-2010 | Източник: в-к Стандарт
|
 |
Навремето шепа студенти направиха революция, днешните са чалга и US бригади. Извоюваната свобода в ефира сега отново е под турско робство |
Сега ако гледате стари броеве на студентската програма "Ку-Ку", ще видите, че има два типа материали - едните са уникални свидетелства на историята, други са неразбираеми. Това са смелите опити на група младежи тогава да покажат какво мислят. Погледнато с днешно око, няма да повярвате колко е било трудно и забранено да се мисли по онова време. Това е като пред 40 години да се опиташ да кажеш "долу Тодор Живков". Било е немислимо. Днес "долу Тодор Живков" са просто скучно подредени букви.
Забелязва се нещо красиво - момчетата от "Ку-Ку" са още живи. Това е основната победа в такова начинание на такова място, където могат да те убият, защото си различен. Изглеждат живи и изглеждат запазени. Абсолютно всички работят в медиите. И абсолютно всички сякаш са благодарни на БНТ, която ги създаде.
Това е малко преувеличено. Навремето, през всичките 90-те години, ако "Ку-Ку" го нямаше, БНТ щеше да си отдъхне. Големите битки с различните ръководства на телевизията сякаш вече са забравени, старите врагове вече се поздравяват по улиците от младите им колеги. Лицемерно, но така трябва. Защото сякаш днес никой не помни на какви гонения беше подложено "Ку-Ку", как го спираха, как го ругаха и как се разбра покрай него, че телевизията (освен един екран и скучни лелки) е истина и пари. Парите са повече, когато истината е по-малко, но това е телевизионен закон. "Ку-Ку" беше единствената демокрация в страната. Всичко друго беше преход.
Затова в името на истината нека БНТ да не се прави на грижовна майка на младите телевизионери. Тя дори не беше мащеха. Гледаше с отвращение какво се прави на нейна територия и пъшкаше ужасена. Днес тя сякаш се гордее с онези, които смяташе за изроди чието място е в лудница, не в студио.
Едно нещо само не се получи - "Ку-Ку" не взе властта. Представителите на това поколение гнусливо се самоотстраниха - дори и когато един от тях беше в парламента, дори и когато друг от тях е червен депутат. "Ку-Ку" поколението реши да се занимава с изкуство. Това беше стратегическа грешка - пари можеш да правиш, но да се занимаваш с изкуство на място, където хората се къпят един път в седмицата, си е чист пропуснат шанс. Преходът има крачоли. Един от тях е, когато историята влезе в крачола на политически живот без партия "Ку-Ку". Забраниха я за гнездов паразитизъм. Тогава кукувци не бяха наясно ташак ли си правят, или ще правят политика. Но те винаги са били така - пари ли ще правят или телевизия? Изкуство ли ще правят или бизнес? Сръбско ли ще правят или поп музика? Дилеми на поколението. Изкуството надделя. Все едно по времето на Октомврийската революция пролетариите да бяха избрали да рисуват.
Най-доброто платно на това изкуство е Атомното предаване.
Шедьовър, наистина.
Онова, което постигна "Ку-Ку" е невидимо. То е като успеха и красотата на "Ку-ку бенд" зад Слави Трифонов. Най-красивото нещо при Слави е бендът. Най-красивото при "Ку-Ку" е, че почти никой от онези хора преди 20 години не се отказа. И още по-уникално - нови хора влязоха на място, където се влизаше с директни препоръки от зетя на Първия. Студенти пускат материал в ефир?! Това беше забраненото невъзможно. Телевизията (единствената) се напълни с нови лица. Стана бизнес. Телевизията започна да продава паста за цапане на зъби. Щуротия Балкански пънк. Мръсни текстове. Ръгай чушки в боба. Думата "гъз" в ефира. Трябва да ви кажа от собствен опит, че сега това е невъзможно. Пегелите дебнат отвсякъде. Което е крачка назад от извоюваната свобода. Тогава БНТ беше Бастилията, а някакви 20-годишни обещаваха, че "тук ще се танцува". Така и никой не можа да танцува точно там. Но се танцува вече на толкова места, нали?
Системата на стария режим и една инжекция наноботи в плътта й. Нови лица. Това е онзи медал, който не получиха от Президентството никога тези момчета. Медал за нови лица, нови сърца, нови мускули и нерви в скапаната плът на живота въобще. Те бяха нови и си останаха нови, това е, защото никога не празнуваха юбилеи по примера на онези, които мразеха.
Днес липсата на "Ку-Ку" в телевизията въобще е очевидна. Едни и същи гости в различни предавания. Зрителите си направиха списъка - Патрашкова, Азис, Сашо Диков, Михнева, фолк звезда, Азис, фолк звезда, Азис. Гардероб на фолк звезда, Азис, Азис. Гледач на таро, гледач на ямс, всичко за зодиите. А (!) Юлиян Вучков? А - пак той. И политици, политици до втръсване, повръщане и отново сервирано повръщане. Едни и същи 60 човека, аз съм ги преброил, се изреждат да ни забавляват. И ни забавляват не с мръсни приказки, като Слави едно време, а с бельото си. О, какво бельо, страхотно е! Още по-страшно - телевизиите са се разделили на лагери и канят собствените си водещи в собствените си предавания. За други това е невъзможно дори когато представят книга.
Телевизията се превърна в паноптикум на неваляшки от онези социалистически кукли, които, като наведеш, те се изправят сами. Затова новото турско робство, наречено "сериали", е толкова успешно. У нас просто няма нова продукция.
"Ку-Ку" ни липсва. През 90-те срещнах едно красиво момиче, което носеше някъде една ВеХа ЕС касета. Докато се напивахме, тя пазеше касетата като очите си. Беше нейният първи репортаж (?) за "Ку-ку". Същата седмица гледах предаването - всъщност не беше репортаж, а рецитация за братчето й, което тя изяла и от него в креватчето останали само кокалчета. Някакво стихче. Казах си - ебаси тъпнята, това ли е великият й репортаж?! Но днес знам, че това е онзи животворен пънк, който троши мавзолеи. С подигравка. Вие може да строшите мавзолея, но забравихте да му се подиграете. Затова мавзолеят днес е жив в сърцата ни. А днес красивото момиче е невъзможно да се появи с такова стихче на екран - дори и да спи с продуцента.
Гледам и Сашо Роман.
Глътка фалшива водка от средата на 90-те Великолепно усещане. Гледам и клипа към песента "Дулсинея". Там е снимана Ани Узунова с една смешна шапка. Седи и се усмихва в един от най-лошо сниманите клипове на света. Но различен от онова, което правеше Ласка Минчева. Онази енергия днес я няма. Има пари, няма лица и енергия. Тогава имаше само енергия и мечти. Трябват ни нови лица. Трябва ни ново "Kу-Ку". Поколение, което не е имало своето "Kу-Ку", е мъртвородено поколение.
Всъщност това, което четете, е материал за студентите. Студентите днес са чалга и бригади в САЩ. Но не е възможно всички да са такива. Те трябва да знаят, че в най-тежката зима на тоталитаризма едни момчета пробиха в шоубизнеса. Как го направиха не знам, аз дойдох наготово и по-късно. Но днес трябва да направите същото. Иначе Юлиян Вучков ще се окаже като Енвер ходжа - той си прави телевизия, той си я гледа. Но вие не знаете кой е Енвер ходжа. Както и да е. Потърсете си мечтите в някой от неуютните сгради, наречени гръмко телевизии днес. Без "Ку-Ку" няма демокрация, така както без Мунчо няма въстание.
Опитайте се поне!
Мартин Карбовски
|
|
|
Източник: в-к Стандарт
http://www.standartnews.com
|
|
|
 |
Не позволявайте болката да ви отнеме радостта от живота!
В магазин Билков рай във Варна и в онлайн магазина
www.bilkov-rai.com
ще намерите продукти, които да:
- съхранят младостта на ставите и хрущялите
- да върнат подвижността ви
- да противодействат на възпаленията
- да намалят болката
За бърза поръчка или консултация за продукт позвънете на тел. 087 900 0
388 или ползвайте връзката чрез месинджър. |
| |
|
|
