Сряда, 13 Декември 2017
Православен календар

   

Образование


Хайде стига с образователните екзотики

03-06-2016  |   Източник:  в-к Стандарт
Хайде стига с образователните екзотики Просветното министерство си заравя главата за съществени проблеми и може да се окаже на ръба на исторически провал в средното образование

През 1921 г. Стоян Омарчевски - министър на народното просвещение в земеделското правителство, налага революционни промени за образованието. Омарчевски въвежда задължително образование до 7-и клас, гарантирайки правото на по-дълго безплатно обучение на хиляди деца. В резултат от промяната само за две години се създават над 1100 нови училища. Омарчевски налага и други фундаментални промени, сред които и разделяне на гимназиалното образование на две - до 10-и и след 10-и клас. Тези текстове впоследствие са отменени, за да се върнат днес обратно на дневен ред.

100 години по-късно образователното министерство е изправено пред нови крупни размествания в системата. Уви, министерството не дава вид да осъзнава сериозния залог и с голямо удоволствие се занимава с ПР акции за отделни хрумвания и образователни екзотики, а упорито си заравя главата в пясъка за същинските проблеми. Както е тръгнало, всичко това може да изправи екипа в МОН пред исторически провал, който ще удари хиляди деца, учители, семейства.

По-дълго задължително образование или точно обратното

Въвеждането на по-дълго задължително образование във всяка държава е решение с историческо значение, тъй като ефектът засяга цялата образователна система. Такова решение се взе с новия закон за училищното образование. Задължителната образователна възраст - 16 години, не се промени, но основното образование се съкрати с една година - до 7-и клас. Досега краят на основното образование в 8-и клас се приемаше и за край на задължителното образование, въпреки че децата тогава са на 15 години. С орязването на 1 клас учениците на практика ще са принудени да продължат формално до 9-и клас, а реално - до 10-и, защото тогава е краят на първия гимназиален етап и те могат да получат съответното удостоверение.

Какво означава по-дълго задължително образование, ако то наистина се случи? В момента близо 20% от децата, които са на възраст да бъдат записани в гимназиален етап, не ходят на училище. Това са деца, които отрано стават възрастни и си остават с основно образование. От политическа коректност ли, от глупост ли, липсват добри анализи какъв е профилът на тези деца, но не е трудно да се досетим - бедни българчета, роми, турци. Ако се вярва на демографските прогнози, тази група ще се увеличава и това вече се вижда в нарастването на дела на отпадащи ученици, което е обратно на целите, които държавата си поставя. По-дълго образование за тези деца би могло да означава шанс в живота за 12 000 деца ежегодно, випуск след випуск. Проблемът е, че ако всичко това не се случи, резултатът ще е точно обратният. Тези деца ще се окажат с 1 година по-кратко основно образование, до 7-и клас. Това ще е чисто и просто исторически провал.

Именно многото въпросителни около гарантирането на това задължително образование и вървящото с него преструктуриране на най-солидния дял от системата - основните училища, години наред бяха основен проблем пред приемането на новия закон за училищното образование. Надеждата, че с годините МОН ще създаде някакви гаранции, че няма да провали хиляди деца, се размина с реалността. Никой министър не се престраши да се захване сериозно с проблемите, до които води новата структура на образованието. Тази седмица се видя, че такова желание няма и настоящият екип на МОН.

Общините да се оправят

Тези дни министерство на образованието надълго и нашироко представи новия вид училища, които ще са възможни благодарение на либерализацията на учебното съдържание - иновативни училища, както и новите изисквания за националните училища. Всичко това е прекрасно, защото страхът в образованието и липсата на инициатива никога не са били нещо добро. Докато тези промени, които на първо време със сигурност ще засегнат шепа училища, бяха напоително разяснени, темата за преструктурирането на стотици основни училища заради по-късото основно образовани беше претупана набързо без никакъв анализ, с щедро прехвърляне на проблема на общините. Това е, меко казано, нагло и много рисково.

По данни на НСИ за учебната 2015-2016 г. в България има 2014 общообразователни училища. Основният дял от тях - 1322, са основни. Промяната в структурата на образование засяга всичките тези училища. Общинските съвети трябва да преценят кои от тях да съкратят с 1 година обучението и да станат до 7-и клас, кои - да въведат още 2 години обучение и да се трансформират в училища с обучение от 1-и до 10-и клас и кои да бъдат преобразувани от основни в начални, до 4 клас, при евентуална липса на ученици. Само на някой много заблуден това може да му се струва формална промяна. Преструктурирането на над 50% от системата е много голямо предизвикателство, ако целта е наистина да се гарантира разширен достъп до по-добро образование. Да не говорим колко социално чувствително ще бъде всичко това. Промените в едни училища ще доведат до съкращаване на персонал, в други - до назначаване на нов, а в отделни населени места решението може да се превърне в присъда за цялото населено място. Такива присъди вече видяхме при няколкото вълни на оптимизиране на училища заради демографската криза.

На този фон е абсолютно недопустимо министерството да се хлъгза във формализма на процедурите, каквато е политиката и на сегашния екип в МОН. Всъщност дори и от гледна точка на формални процедури МОН няма право да прехвърля топката на общините. Наистина, предложенията за преструктуриране на заварените основни училища в такива до 10-и клас или в начални училища ще трябва да дойдат от общинските съвети, но това дори и по лаконичните текстове на приетия закон ще трябва да се прави след анализ и становище на регионалните инспекторати, а окончателната заповед е на министъра. Преструктурирането трябва да отчете и други политики в областта на структурата от учебни заведения като поддържането на защитени и средищни училища, както и десегрегацията на училищата в гетата.

И всичко това ще трябва да бъде платено от хазната. Общините са само междинна спирка в парите за образование, като това е делегирана дейност, финансирана почти на 100% от централния бюджет. Познайте как ще реагира финансовото министерство, ако изневиделица при него дойдат кметове на стотици населени места да искат пари за създаване на нов вид училища? Между другото, промените при Омарчевски стават възможни, защото Буров намира средства за тях.

Ще се провали ли образованието с първия по-сериозен опит от десетилетия да променя структура предстои да видим. Времето МОН и всички по веригата обаче да си свършат работата застрашително изтича. Учебната 2016-2017 ще е последната, в която основните училища ще могат да обучават ученици в 8-и клас. Предложенията за преструктуриране трябва да са факт до 31 май 2017 г. Ако МОН смята да се оправдава с кметовете, чисто и просто ще се провали.

ТАНЯ ПЕТРОВА


Източник: в-к Стандарт
http://www.standartnews.com


ВАРНА СИТИ ИНФО
Валутите:
1.66227 2.22082
Времето във Варна
Температура:
05°
Влажност: 81 %
Вятър: 0 км/ч, С
Атм. налягане: 1017 hPa

София -1°
Пловдив -1°
Бургас 07°
Г. Оряховица -1°
В РУБРИКАТА
Как се учи най-лесно?

Прочетена:   23185

Какво означава да бъдеш Учител!

Прочетена:   4031

Всеки трети седмокласник има двойка по математика

Прочетена:   41933

Хайде стига с образователните екзотики

Прочетена:   4045

2/3 от университетите увеличават таксите за студенти

Прочетена:   7256

Университетите залагат на сигурно с новите си специалности

Прочетена:   3618

Училището не е място за дресировка на ума

Прочетена:   5885

За какво още да гледаме при избора на университет

Прочетена:   1046

Режат приема в икономика

Прочетена:   1393

Учителите искат повече български теми в 6-и и 8-и клас

Прочетена:   1067

АРХИВ  Архив новини
 

Copyright © 1998-2017  -  Studio IDA  -  All rights reserved.

Уникални посещения: - Днес 250 - Вчера 824 - Общо 34664959 за 6947 дни - Средно дневно 4990 -  Рекорд 6005 на 08.03.2010 (23:57)