"Коя специалност да избера, за да съм сигурен, че ще си намеря работа?". Този въпрос вероятно стои пред хилядите кандидат-студенти, които тази година ще опитат късмета си в родните университети. Един от най-надеждните ориентири, които дават представа за качеството на предлаганото обучение, засега си остава рейтингът на висшите училища. Той се прави вече от пет години, но възможностите му все още не се познават и използват достатъчно от заинтересованите. Традиционно вниманието е насочено към показатели като реализация на студентите, доход, нива на безработица за съответната специалност. В рейтинговата система обаче има редица други любопитни индикатори, показващи какво може да очакват младежите от следването си. Представяме ви сравнение между университетите и техните направления по два показателя - международна мобилност и ексклузивност на преподавателския състав.

Ексклузивността е важен индикатор за качеството на обучението, защото представя процентът на преподавателите, работещи на основен трудов договор единствено в съответния вуз и нямащи трудов договор на друго място. Смята се, че ексклузивните преподаватели посвещават изцяло времето си на студентите в конкретния колеж или университет и не разпиляват потенциала си, т.е. преподават по-качествено.

Сравнението между висшите училища по показателя "ексклузивност на преподавателския състав" от последния рейтинг на университетите показва, че 15 родни вуза, сред които три частни, са загубили част от основните си преподаватели. Повечето от останалите висши училища пък са увеличили съвсем леко процента на хората, които работят на основни трудови трудови договори единствено при тях.

Повечето от университетите, които през м.г. са се разделили с част от основните си преподаватели, са държавни, показва рейтинговата система. Най-драстично е положението при Висшето училище по телекомуникации и пощи, което е загубило една четвърт от преподавателите си на основен трудов договор - спадът тук е от 80% през 2014 г. на 56% през 2015 г. При академията на МВР тенденцията на спад продължава вече трета година - ако през 2012 г. ексклузивните преподаватели са били 62%, през 2015 г. процентът им намалява до 53 на сто. За три години са намалели преподавателите на основен трудов договор и във Военната академия "Г. С. Раковски" - от 93 на 84.6%. При останалите понижението не е толкова голямо. Във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" например показателят спада от 85.2 на 84.8%, във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" - от 89.7 на 89.1%, в Икономическия университет във Варна - от 95 на 93.9%. С леки намаления са още Югозападният университет, бургаският "Проф. Асен Златаров", Тракийският университет в Стара Загора, както и медицинските вузове в Плевен и Варна. В най-големия университет у нас - Софийския - броят на ексклузивните преподаватели също спада, но символично - от 91.5 на 90%.

От частните университети в негативната статистика попадат Бургаският свободен университет - ексклузивността там спада от 86 на 85%, Висшето училище по застраховане и финанси - от 52 на 50%, както и Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив - от 43.9 на 43.3%, макар че тук има повишение на ексклузивните преподаватели на 3-годишна база - от 31% през 2012 г. на 43.3% през т.г. Последните два вуза удрят "дъното" по този показател, тъй като на практика там над половината преподаватели са приходящи. Така се затвърждава изводът, че колежите се крепят предимно на т.нар. "летящи професори". На трето място отдолу нагоре се нарежда Академията на МВР, следвана от Международното висше училище в Ботевград (53%), Висшето училище по телекомуникации и пощи, Колежът по туризъм в Благоевград (57.6%), Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг (60.8%) и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (62%). Данните показват, че в 6 от 14-те частни висши училища у нас всъщност голяма част от преподавателите (между 38-57%) са "приходящи".

Най-отдадени на студентите си се оказват преподавателите от Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив - 98.6% от тях работят на трудов договор единствено там. С висок индикатор за ексклузивност може да се гордее и Медицинският университет в София, където той се повишава от 96 на 97.5%. Сред "отличниците" са още МУ-Пловдив (97.1%), Музикалната академия "Панчо Владигеров" (97%), УАСГ (96.8%), Техническият университет - Варна (96.8%), Минно геоложкият у-т "Св. Иван Рилски" (96.7%), ХТМУ (96.7%), НАТФИЗ (95%) и др. С висок скок на ексклузивните преподаватели се отличават Висшето строително училище "Л.Каравелов" (от 80 на 84.7%), Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив (от 75 на 87.8%), Театралният колеж "Л.Гройс" (от 60 на 69%), УНСС (от 77 на 81%), НБУ (от 82 на 88%) и др.



ПРОГРАМИ ЗА ЧУЖБИНА

Показателят "международна мобилност" пък показва колко студенти се възползват от програми за обмен като например Еразъм, Сократ и т.н. - нещо, което може да е от доста голяма важност за много кандидати. Сравнението по този индикатор сочи, че следващите медицина, здрави грижи и математика най-често се възползват от възможностите да почерпят чужд опит по програми за обмен на студенти, докато учещите теория и управление на образованието, металургия и енергия го правят най-рядко.

За 2015 г. например с най-много учили зад граница младежи е класирана медицината - 106 на 1000 студенти. На второ място е здравни грижи (86 на 1000 студенти), а на трето - математиката със 74 на 1000 ползвали курс в чужбина. На 4-та и 5-а позиция са пак здравни специалности - стоматология (70 на 1000 души) и фармация (68 на 1000). В топ 10 на направленията, даващи възможности за международна мобилност, са още военното дело (53 на 1000 студенти), обществено здраве (48 на 1000), филология (41 на 1000), теория на изкуствата (37 на 1000) и изобразително изкуство (36 на 1000).

Сравнението на различните университети показва, че повече се възползват от европейските програми студентите извън София. На първо място са записаните в направление "Здравни грижи" в Медицинския университет във Варна (415 на 1000 студенти), следвани от военно дело във Висшето военно морско училище "Н. Й. Вапцаров" (306 на 1000 студенти) и стоматологията - отново в МУ-Варна (275 на 1000 души). Същият медицински вуз осигурява добри шансове за обучение в чужбина и ако човек учи обществено здраве, медицина и фармация (съответно с 268, 262 и 229 ползвали обменна програма на 1000 студенти). Добри позиции има Русенският университет "Ангел Кънчев" с направления "Политически науки" и "Информатика и компютърни науки", както и архитектурата в УАСГ.

Софийският университет идва на десето място, като най-популярни от международните програми са в направление икономика - 96 на 1000 студенти са ги ползвали. Любопитно е, че в ТОП 15 са една педагогическа специалност в Русенския университет и "Обществени комуникации и информационни науки" в Американския.

На фона на тези данни, очакванията на студентите са съвсем различни. Рейтингът на висшите училища измерва чрез социологически анкети и мнението на младежите за възможностите за мобилност, предоставяни от техния университет. Най-добра оценка на тези възможности са поставили студентите от религия и теология в Пловдивския университет (9.82 точки от 10 възможни), който иначе е доста по-надолу в класацията, що се отнася до реален брой изпратени на обучения хора. Оптимисти са и следващите: изобразително изкуство в Югозападния университет (9.81 т.), обществено здраве - в НСА (9.8 т.), комуникационна и компютърна техника - в Бургаския свободен университет (9.76 т.) и туризъм - във Висшето училище по мениджмънт (9.75 т.). С високи точки от студените са оценени още възможностите, които предлагат направленията медицина в МУ-Варна (9.68 т.), музикално и танцово изкуство в Пловдивския университет (9.68 т.), социални дейности в ТУ-Варна (9.65 т.), енергетика в Тракийския университет (9.65 т.), история и археология в Шуменския университет (9.63 т.) и др.

Силвия Георгиева