Промените в учебните програми предизвикаха редица коментари. Доколко те ще променят за добро българското училище, уместно ли е разместването на материала както по литература, така и по история, защо отпадат творби - "Стандарт" отваря дискусия по темата. Днес разговаряме с преподавателя по български език и литература от школа "Софроний" Славомир Томов.
- До какво според вас ще доведат промените в учебните програми по литература?
- От 10 години всеки министерски екип насочва промените към едно - да се намалят произведенията от българската класика, да се изучават колкото се може по-профанно и по-елементарно. Предметът "Български език и литература" да няма тази тежест, която е имал винаги в българското образование. Това е философията на промяната. Но никой министър няма да го каже. Най-искрен беше един предишен министър на образованието, който обясняваше колко вредно било за учениците, че знаят за Балзак, а че училището не ги научава да изкарват пари и да се оправят в пазарния свят. Колко лошо било, че много знаели, а малко умеели. Всеки пореден министерски екип е убеден, че "Под игото" е прекалено дълъг роман и трябва да го съкратим до 50 страници. Ако можем да имаме произведения по 5-6 страници, за да не се обременяват учениците. Новото в програмите е Сафо. Защо Сафо? Защото от нея са останали две-три стихотворения. Чиновниците пазят учениците от знания. Не ги пазят от простотията, а образованието трябва да пази именно от опростяването.
- Смятате ли, че до голяма степен това идва като внушение от Брюксел?
- Аз не знам какво внушава Брюксел, но много нормални българи вече разбраха, че в Брюксел не им пука за нашето образование. Най-добрите ми ученици отиват в Брюксел, в Лондон, в Харвард и повече никога не се връщат. Тези, които остават тук, мечтаят да си намерят работа като келнери. Ако нашето образование възпитава хора, които да правят шопска салата и да наливат ракия, Балзак наистина им е излишен. Но ако ще правим IT специалисти, ако ще създаваме творци, които ще пишат романи, им трябва всичко онова, което се опитват да им спестят. Предметът се казва "Български език и литература" и това би трябвало да означава, че в неговите рамки трябва да се разглежда основно българска литература. Не преводна. Не може да се увеличават часовете по литература, създавана на френски, старогръцки, английски. След като твърдим, че сме въвели чуждоезиково обучение, тези произведения до голяма степен трябва да отидат в програмите по съответния предмет. Но проблемът е, че в момента в много от училищата преподават хора, които не владеят добре езиците, които преподават. Еманацията на един език е била и се надявам, че ще бъде в литературата. Като се намаляват произведенията на български език, се внушава, че литературата не е толкова важна. Никола Георгиев казваше, че българското литературознание, което до 1989 година обслужваше фалшивата и доказала своята непригодност комунистическа идеология, със същото удоволствие и слагачески порив и патос започна да обслужва така наречените общочовешки ценности, които всъщност не са общочовешки, а дребнобуржоазни пазарни ценности. И се съкращават автори, които не пасват на дребнобуржоазните ценности. Някой помни ли изобщо, че преди 10 години се водеха същите дебати за това дали да отпадне Ботевата публицистика. Защото не възпитава ценността, че най-важното е да спечелиш малко пари, да се нагаждаш спрямо властта и така да си изживееш живота. Десет години не са минали - и това се забрави. След пет години ще се забрави и за другите произведения. И за "История славянобългарска", за която се намаляват часовете, защото преди се учеше в шести и десети клас, а сега остава само в девети.
- От програмите изчезват и доста съвременни творби.
- Българската литература винаги е имала класика. И в момента се пише на български език, но на никого не му идва наум, че трябва да има повече български автори в тези програми. Падат Валери Петров, Павел Вежинов, Ивайло Петров. В този период имаше невероятни романи и разкази, които не са намерили място в програмите. Всеки автор, който е с нещо неизгоден на новата меркантилизация и опошляване на обществото, отсъства. Комунистите пишеха "извинителни бележки" на Яворов защо не стоял на "здравата линия" да критикува гнилия капитализъм а станал модернист. А сега, когато пишем "извинителни бележки" за Вапцаров и Смирненски? Става като при комунизма - автори, които не са съизмерими, които не пасват на господстващата идеология, се махат. Но явно никой не иска да възпитава мислещи хора. Някой символист да е вкаран в програмата сега? Гео Милев да се изучава с друго освен "Септември"? В един период Русия и Германия не са били начело в модерното изкуство, защото там на власт са били Сталин и Хитлер. Там, където има тоталитаризъм, не може да има модерно изкуство. Където има пошлост, не може да има никакво изкуство.
