Тези деца изпитват затруднения при разбирането на текстовете, които четат. Това е установило национално външно оценяване, проведено от МОН през октомври, което е трябвало да тества грамотността на децата. Целта е не да се поставят оценки, а да се види каква е реалната картина при способността на децата да четат, обобщават и анализират веднага след като са преминали в прогимназията. Проучването е правено сред 5079 ученици в 272 училища.

На децата е бил даден тест, състоящ се от три текста, и въпроси към тях. Първият от текстовете е бил приказка. Вторият е медиен и представлява писмо от деветгодишно дете към известен актьор. Третият е текст с инструкции от мобилен оператор, свързан с правата и задълженията в интернет.

Като цяло 7% от тестваните петокласници са показали компетентност, по-висока от тази, която се иска в пети клас. Те са получили от 25 до 30 точки при максимален брой 30. 75% от изпитваните са се справили без затруднения, получавайки между 10 и 24 точки. 18% имат между 0 и 9 точки, което показва трудности дори при възпроизвеждането на текста. Най-много деца са надхвърлили изискванията в Смолян, Разград и Пазарджик. С най-големи затруднения са били учениците в Шумен.

Изследването проследява и как се справят децата, в чието семейство се говори друг език, освен български. Ако при учениците, в чиито домове българският е основен език, средният резултат е 60%, при децата с майчин език турски той е 39%, а при тези с ромски - 35%. В семействата с друг език процентът на постижимост е 47.

Приказката най-лесна

Учениците, участвали в теста по четивна грамотност, най-лесно са се справили с извличането на информация от приказката. Най-трудно им е било да се ориентират в инструктажния текст, взет от листовка на мобилен оператор.