Кандидатите за български университети не се сблъскват с изискването да напишат мотивационно писмо, за да бъдат откроени от останалите. За онези, които са избрали чужбина обаче, то често се превръща в препъникамък. Или обратното - става елементът, който накланя везните в тяхна полза.

Според консултанти от "Интеграл" има случаи, когато дори и при по-нисък резултат от изпитите писмото може да бъде причина да ви приемат. Макар и рядко. При всички положения обаче то играе най-важната роля при предварителния подбор на кандидатите, особено когато не са получили окончателно дипломата си. Във Великобритания например кандидатстването става в годината преди дипломирането и оценките са видни само от академичната справка. Ако писмото говори добре за вас, ще получите оферта за условен прием, където ще бъдат посочени крайните резултати, които се очакват от вас на изпитите. Затова и основното изискване е то да не бъде стандартно, а да се опитате да обрисувате себе си и начина, по който сте взели решение да изберете тази специалност.

"Не съветвам кандидатите да четат много мотивационни писма, преди да напишат своето", казва Стефка Златева, консултант от "Интеграл". "А ако все пак решат да го направят, нека преди това да си нахвърлят едно планче с основните неща, които искат да включат в своето писмо". По този начин е по-сигурно, че няма да се повлияят от многобройните "успешни" писма, които циркулират в мрежата. Защото, ако например прочетеш писмо, с което студент е приет в Оксфорд, изкушението да наподобиш неговия текст е много голямо. Според Златева колкото писмото е по-лично, толкова повече може да наклони везните във ваша полза. Не пишете стандартни неща като "Аз съм Боби от малката и красива България и съм на 18 години. Избрах Англия, защото е с най-добри традиции в областта на образованието". Тези неща могат да бъдат казани и стъпка встрани от шаблона. Златева си спомня например писмо на млада изкуствоведка, която влязла в специалност история на изкуството, разказвайки детски спомен за дядо си който бил художник. Естествено, не всеки има късмета да е закърмен с обичта към бъдещата си професия толкова отрано, но пък може да си спомните кога за първи път сте проявили интерес към нещо. Оттук нататък всяка стъпка, колкото и да ви изглежда маловажна - участие в доброволчески дейности, в кръжоци, в състезания, презентации в класната стая, създаване на блог, натежава във ваша полза. Постарайте се не просто да ги изброите, а и да опишете на какво ви е научило това. Но не прекалено многословно - писма над страница и половина не чете никой. В това отношение единствено Великобритания има изисквания към обема на писмото - то трябва да бъде 4000 знака с празните места, или до 47 реда. Няма стандартни "реквизити" - например как да се обърнете към отговорниците за приема или как да завършите писмото. Така че може да впримчите въображението, за да се представите по най-добрия начин. Ако кандидатствате в държава извън Англия, където подавате документи до конкретен университет, може да посочите и какво знаете за него и защо сте го предпочели. Във Великобритания това няма как да се направи, защото там се подава една и съща апликационна форма за 5 възможни университета. Постарайте се да не оставяте изпращането на документите си за последния момент - така ще получите отговори по-рано и ще знаете какво още се изисква от вас, за да бъдете приети не само условно. В някои случаи това може да е примерно задължително явяване на матура по математика, а вие вече да сте избрали географията. В такъв случай ще трябва да се подготвите за три зрелостни изпита. Има и вузове, които поставят изискването за конкретна оценка - например 6 по математика от дипломата. Консултантите предупреждават, че в последните години Шотландия например вдига силно изискванията за успех, защото тя остана безплатната алтернатива за образование на Острова. Докато в Англия цените стигат до 9000 паунда, Шотландия поддържа ниски такси, а при добър успех дори и те се опростяват. За сметка на това вече има доста университети, които не искат друго освен отличници. Петица в дипломата си е много добра оценка, но категорично няма да ви стигне за прием там.

Много важна е и препоръката от учител - според консултантите и в това отношение бг преподавателите имат нужда от известни насоки, защото често не знаят как да изготвят подобни писма, а те са важни. Съветът на специалистите е например, ако специалността, избрана от абитуриента, е в същия профил, в който е и гимназията му, учителят да уточни това още в началото. В такъв случай препоръката може да натежи още повече. Добре е и да не се ограничава до собствени наблюдения, а да посочи и мнението на колегите си за кандидата, да наблегне на изявите му.

Консултантите предупреждават, че и социалната мрежа може да изиграе роля за приема ви, или по-точно за отказа от страна на университета. Става дума най-вече за САЩ, особено за по-престижните университети. Ако качвате примерно порноснимки или расистки лозунги във Фейсбук, сте аут. Дори и ваши приятели, които го правят, може, без да искат, да ви забият "нож" в гърба. В европейските университети социалните мрежи не се следят така активно от отговорниците по приема, но ако станете студенти, дори ще ви насърчават да си правите профили в тях. Във Великобритания например на студентите винаги се препоръчва да си направят профил в Linkedin още в началото. Оттам вече може да управлявате бъдещата си кариера и дори стажовете по време на следването.

Стела Стоянова