От всяка хубава идея, присадена на българска почва, може да се пръкне нещо, което не е за показване. Важи във всички области, но думата ми е за образованието. В последните години се наслушахме на предложения, кръгли маси и прочие тинк-танк упражнения на експерти и псевдо такива за промените, които уж трябва да изведат училището ни до нивото на развитите европейски страни. Подразбира се, всички тези промени трябва да бъдат направени с европари, защото наши си нямаме. И най-вече се подразбира, че въпросните пари май просто ще бъдат усвоени и отчетени без видими резултати.
Един от примерите в тази посока са многострадалните нови учебни програми, изготвени с 1 млн. лева от Брюксел. Само дотук две от тях се оказаха неработещи - по български език и по история. Предполагам, че протести срещу останалите не са избухнали, просто защото учителите по съответните предмети още не са се запознали с тях. Просветният министър Анелия Клисарова вече заяви, че те са правени по времето на ГЕРБ и няма да влязат в сила, защото са просто "продукт" на един европроект. Доста хубав продукт парите, за който са изтекли като вода в пясъка Интересно, когато тръгнем да правим следващите програми, пак ли ще ходим след Европейския съюз като Остап Бендер след Корейко и ще повтаряме "Дай милион". Кой носи политическата отговорност за това, че прекрасно сме усвоили едни пари по документи, но за сметка на това те са произвели нещо напълно нежизнеспособно. Тя всъщност се размива между правителството на ГЕРБ, правило програмите, служебното, което ги оповести на сайта на министерството, и сегашното, което очевидно променя политиката си спрямо тях през ден. Иначе нямам обяснение защо "продукт", от който министерството се отрича, е пуснат "за съгласуване" сред учителите по съответния предмет. От МОН повтарят мантрата за "прозрачност", но всъщност това далеч не прави прозрачна политиката на министерството спрямо средното образование. Особено след последните изказвания на министъра, че гимназията не бива да бъде разделяна на два етапа. На практика те блокират осем години чакана реформа в училището - време, за което един випуск ученици почти завърши, докато слушахме обещания и харчихме пари за тоя, що духа. Най-пресният скандал около неправомерно похарчени европари е в Класическата гимназия, където въпреки "усвоените" 2 милиона лева учениците трябва да дишат азбест, ако се върнат в ремонтираната сграда.  

Ако има нещо по-пагубно от това да ни спрат евросубсидиите, то е във факта, че амите ние не знаем какво да правим с тях.

Харчим ги за глупости, които никога няма да проработят, и ги наричаме "инвестиции". Само че инвестиции, от които вероятно няма да покълне нищо читаво. Просто защото май не умеем да влагаме пари така, че да ни носят добавена стойност. Да вземем и простичкия пример за дуалното обучение, на което вече две поредни правителства бабуват. То не бяха заглавия "Училището ни по немски модел", не бяха кръгли маси, докато накрая стана ясно, че германският модел всъщност си е жив български. Дуалното учене, при което младите хора ще трябва да усвояват професия в реална работна среда, ще бъде въведено само частично. Стана ясно, че на първо време по тази система ще учат само отпадналите ученици над 16-годишна възраст. Най-вероятната последица от това ще бъде, че фирмите отново няма да получат висококвалифицирани специалисти, които могат да работят със съвременни технологии.

По-вероятно е да получат полуграмотни чираци които тепърва се учат да сричат. И за които надницата за чиракуването им е своеобразен еквивалент на кифлата и чашата мляко в голямото междучасие за първолаците от определена етническа група. Ще ходят, защото им плащат. И докато им плащат. Да, така най-вероятно държавата ще намали процента отпаднали ученици и неколцина от тях дори ще получат занаят, но струва ли си да превръщаме една работеща европейска идея в еквивалент на някогашните родни Трудови войски? И да изкривяваме една система, която работи иначе безотказно в Швейцария и Германия? Все пак да въведат този тип обучение у нас са готови чужди фирми, които са видели как той работи в техните страни. Може би си струва да ги подготвим, че когато вземем нещо от тях, ние обикновено го чупим. Или му сменяме "чипа" така, че сами да не си го познаят.