Новата рейтингова система на университетите потвърди опасенията, че пазарът на труда се пренаселва с висшисти, които не могат да си намерят работа по специалността. Едва 46% от абсолвентите въобще успяват да се класират за позиции, за които се изисква висше образование. Рейтингите обаче показаха и друго - у нас има специалности и университети, разделени от огромна пропаст, която е трудно да бъде наваксана. Най-често това са масовите направления, записвани от студентите, като икономика или администрация и управление.
Ако решиш да учиш медицина в България, почти няма значение къде го правиш. Въпреки че според рейтинговата система има първи, втори и, разбира се, последен в класацията, разликите в точките помежду им са толкова малки, че на практика качеството е приблизително едно и също. При това високо. Може би затова тази специалност има и най-ниска безработица - едва 0,13 на сто. Съвсем отделен е въпросът, че 27% от завършилите медицина грабват дипломата си и заминават за чужбина - затова и в НОИ липсват данни за тях.
Далеч не е така обаче в специалност икономика, учена от всеки четвърти студент у нас. Рейтингите показват огромна ножица между университетите, които са първи в класацията, и висшите училища "на опашката". При това става дума не само за реализацията на техните висшисти, а и за оценката им при акредитацията, която дава представа за нивото на подготовката там.
Първи в класирането е Американският университет в България, който тази година изпреварва и СУ, и УНСС. Aкредитационната му оценка е 9,12 от общо 10. УНСС е с 9,88, но е с по-задни позиции при други критерии, главно при дохода на възпитаниците си. Любопитното обаче е, че последният в класацията - Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, има оценка едва 6,34. То е получило 0 точки за научен принос и цитирания в научни издания, а едва 10,76 от абсолвентите му работят по специалността си. Около 30% са продавачи или се трудят в сферата на персоналните услуги, включваща бармани, козметици и фризьори Сред работодателите то също се котира на 0, но куриозът е, че 80% от студентите му са посочили, че ако имат възможност да кандидатстват отново, биха записали същата специалност в същото висше училище. Впрочем ножицата в заплатите на първия в класацията Американския университет и на последния вуз е близо три пъти. Възпитаниците на АУ - Благоевград започват работа с 1472 лева заплата, а завършилите висшето училище се разписват срещу 585,11 лв. Впрочем реализацията на младите икономисти от Университета по хранителни технологии в Пловдив и "Ас. Златаров" в Бургас също варира около 20%, а заплатите им - около 700 лева. Приблизително същият е процентът и на продавачите, дипломирали се там. Всъщност в 14 от общо 26-те университета у нас, в които се преподава икономика, абсолвентите зад щанда са около и над 10%. Дори и при вузовете отличници хората, които работят по специалността си, са около половината. Само Американският надхвърля това число със 72% младежи, чиито дипломи не са само лист хартия. Анализът на данните впрочем показва, че повечето университети са най-добри в направленията, които са предлагали традиционно и преди демокрацията. Онези, които по време на демокрацията "ъпгрейднаха" листата на специалностите си с модните администрация, право и икономика, най-често не са дотам добри в преподаването им. В толкова търсената от отличниците специалност право например средните заплати са паднали под 1000 лева. Само за година доходите на възпитаниците на Алма матер в юридическия сектор са се сринали със стотина лева и вече са 963 завършилите последния в класацията Варненски свободен университет вземат 720 лева средно. По-любопитно обаче е какво точно работят младите юристи. Сред тях, за щастие, продавачи няма. В Алма матер около 16% са самоосигуряващи се, което означава, че се трудят като адвокати и нотариуси. В славещия се като "митничарски" Югозападен университет държавните служители са цели 40 на сто.
Администрация и управление пък се учи в цели 16 университета, но 10% от завършилите тази специалност прилагат дипломите си на сергията. 1/3 от възпитаниците на Колежа по туризъм в Благоевград избират между щанда и персоналните услуги (бармани, фризьори, козметици). Само 16% от тях работят на места, където висшето образование все пак им служи за нещо. И тук разликата в заплатите между първенеца - Американския университет, и последния е три пъти. Куриозът обаче, е че 100% от завършилите колежа биха избрали да учат там повторно.
Дори в Американския и Софийския университет доволните са по-малко - и на двете места по около 82%.
Оказва се, че студентите, учещи в най-слабите висши училища, или не могат да оценят правилно качеството на онова, което им се поднася, или просто съзнават, че това е била най-добрата им алтернатива да се спасят от бюрата по труда за още 4 г. На практика се оказва, че у нас има "пазар" за доста от слабите частни висши училища, защото мнозина робуват на тезата "диплома на всяка цена" или просто гледат на тях като на щит срещу безработицата.
Стела Стоянова
