Намаляване на срока за обучение за бакалавърска степен се приема положително, показа седмичната анкета на „Позвънете”. В допитването са се включили 559 наши читатели. 34% от тях са на мнение, че обучението трябва да стане 3-годишно, тъй като такава е и световната практика. 22,90 на сто обаче смятат, че този период не е достатъчен, за да се усвоят основните знания в съответната специалност. Също толкова от участниците заявяват, че няма значение колко време ще продължава обучението в университет, тъй като и без това висшето обучение не е на нужното ниво. За промени на учебните планове и програми се обявяват 68 от анкетираните. Други 43 участници в проучването споделят, че не се интересуват от срока на обучение предвид това, че не е невъзможно да се закупят дипломи.
Въвеждането на 3-годишно обучение е една от промените, които се предвижда да залегнат в новия Закон за висшето образование. С нея се цели българските университети да станат по-конкурентоспособни на европейските.
Ако съдържанието не струва, дори и да му залепиш блестящ етикет, то си остава такова, каквото е
Съвсем скоро у нас ще може да се получава диплома за висше след 3 години учене. Такива поне са стремежите на образователните специалисти от екипа на Б. Б., които старателно са се заели да претворяват европейския опит на местна почва. Естествено подплатен с нужните законодателни промени. „В близките пет години у нас ще има вече тригодишно бакалавърско обучение, но ме плаши, че през това време във Великобритания ще има вече двегодишно”, изрази неотдавна притесненията си просветният министър, чиято най-голяма болка е, че младите предпочитат да учат в европейски университети.
Ами да, предпочитат, защото българското висше образование далеч не е конкурентоспособно на европейското, но най-вече по отношение на качеството. А дали срокът ще е 3, или 4 години какво значение има като и без това студентите отдавна предпочитат да не се вясват на лекции, в които преподавателите четат сухи теоретични информации. Да не говорим за случаи, в които и преподаватели дълго не се „вясват” на лекции, което обаче не означава, че в края на семестъра бъдещите висшисти не могат да демонстрират знания по дисциплината, показвайки студентските си книжки.
Та, първо трябва да насочим вниманието си към вътрешните проблеми - да извадим младите хора от безбройните заведения и кръчми и да ги привлечем в аудиториите на висшите училища, а след това да се опитаме да ги задържим във ВУЗ-овете. Иначе, следвайки западния модел, просто се копира обшивката, а да чакаш същите резултати е немислимо. Защото, ако съдържанието не струва, дори и да му залепиш блестящ етикет, то си остава такова, каквото е.
А в 3-годишното обучение няма нищо лошо, стига условията, в които то протича, да съответстваха на тези в Европа, към чийто стандарт така отчаяно се стремим.
|