В събота започнаха поредните състезания, организирани от Министерството на образованието, младежта и науката, по български език и литература. В тях се включиха седмокласници, които репетираха новия модел на кандидатстване в гимназиите - с оценките от външното оценяване, което предстои в края на май.
Поредната проверка на познанията на децата по роден език ще потвърди ли изследването от края на м.г., показващо, че около половината от завършващите средно образование у нас не владеят в нужната степен правописа и пунктуацията на българския език?

Високото ниво на неграмотност сред българските ученици се дължи до голяма степен на недостъпно скълъпените учебници, които най-често се пишат от университетски преподаватели, каза в края на ноември м.г. министърът на образованието Сергей Игнатов. Неяснотата съпътства цялото учебно съдържание, затова министерството ще се намеси в процедурите на определяне на учебниците. И докато министър Игнатов чете учебниците и се мъчи да разбере какво пише в тях, както обеща, преподаватели имат конкретни мнения и предложения за промяна в програмите по български език.
8820 ученици са спрели да посещават занятията през миналата учебна година. 5102 са отпадналите ученици по социални причини, 161 са отпадналите поради слаб успех, а 3019 са напуснали училище заради отсъствия.
Изследванията през изминалите няколко години показват, че бедността е фактор за напускане на училище главно за децата от някои етнически групи.

Но освен тези причини преподаватели изтъкват и други.

Своите позици представят пред в."Черно море" двама литератори от Варна.


Интернет - духовната безпризорност
Ангел Дюлгеров

преподавател по български език и литература в НГХНИ, I клас-квалификация

В българското публично пространство има достатъчно изследвания на престижни европейски институции за слабото владеене на българския език от родните ученици. На подобни констатации Министерството на образованието по правило отговаря, че подобни изследвания "не са обективни, защото децата ги питали неща, които ние тук не ги преподаваме". Тогава нека зададем въпроса: какво се преподава в училище? Непрекъснато деградиращите държавните стратегии в образованието, големият брой на отпадащите от училище, както и огромната маса ученици, завършващи с минимални знания и умения и през настоящата учебна година останаха извън полезрението на чиновниците от ведомството, заети с "нови образователни стратегии".

Според действащите учебни планове

изучаването на граматичните норми на българския език приключват с незначителен преговор в VIII клас. До XII клас учениците забравят или не могат да наваксат пропуснатото по роден език, което естествено води до трайни пропуски от всякакъв порядък - правописни, граматични, пунктуационни, стилистични и пр. Недобрата езикова култура, бедният език, знаем всички, са в пряка зависимост с бедната мисъл и опростаченото общуване.

Общуването с интернет културата

много често води до неспособност на учениците да си изградят ценностни хоризонти. Най-често духовната безпризорност на интернет простраството предполага концептуална немощ, примитивна агресия, емоционален упадък, цинизъм на съзнанието. Под влиянието на често анархистични и първосигнални дебати във форумите учениците упорито отказват да се учат да мислят, да решават самостоятелно. А това, от своя страна, довежда до интелектуално безпомощни, инфантилни същества, доказващи институционалната немощ на българската държава.

Учебниците в българското училище

никога няма да се променят, ако не се приеме нова образователна стратегия, подчинена на концепцията за личността, която са постигнали древните гъррци или християните през Средновековието. Днес не познаваме характерните черти на личността. Няма вече идеална човешка същност, към която да се стремим. В учебниците на съвременното българско училище тотално липсват насоки как ученикът да насочи собственото си учене чрез рефлексия и анализ, към това как да контролира своето собствено учене чрез дефиниране на целите си и управление на процеса на тяхното постигане. А така се формират умения за самостоятелно и ефективно учене като база на ученето през целия живот.

По въпроса за осъвременяване на текстовете на класиците

Всяка промяна на класическите текстове означава промяна на генотипа, на езика майка, както се изразява Иван Вазов, по посока на убеждението, че "днешната олигархическа България е единственият възможен свят" (Валери Стефанов). Съчленяването на отделни очерци без връзка не търси и отчита закономерното в научно-историческия процес, предполага избирателно и несистемно знание, а оттук - невъзможност ученикът да поеме отговорността за собственото си учене. "Добрият учебник - пише Валери Стефанов - трябва да бъде адекватен на интелектуалните възможности, на цялостния познавателен хоризонт на младия човек. Той трябва да бъде жив, интересен, не просто достъпен, но и добре написан."

А кой да пише учебниците - от досегашните изказвания на чиновници от Министерството на образованието и "експерти" от държавното издателство "Просвета", предполагам, че това ще бъдат отново "институционализираните" професори, автори на поредните "държавните стратегии" и "програмните документи". По същия принцип, който Френското просвещение и особено Жан-Жак Русо въвеждат мита за добрия дивак, за блажения примитивен човек, а самият Русо пише спомени за своето детство в режима на наивното и щастливо незнание.


Учениците усвояват жаргона от словесните малоумия на тв шоутата
Женя Кънева

преповавател по български език и литература в IV ЕГ "Фр. Жолио-Кюри", I клас-квалификация
Българските деца са със средна до добра грамотност. Причина за това са малкото часове за упражнения по правопис и пунктуация, както и малкото часове, прекарани с книгите. Познанията им по български език също могат да бъдат по-разширени, но как да стане, като часовете по роден език са толкова малко?...
Тревожна е вторичната неграмотност

Много от по-големите ученици губят уменията да четат и да разбират непознат текст. Това се отразява не само на знанията по български език, но и на уменията за справяне по всички други предмети. Докато това не се разбере, на тези деца няма как да се помогне. Ако се направи най-елементарна проверка, дори може да се окаже, че 25 - 30% от учениците от четвърти до седми клас не владеят елементарни правописни норми.
Кои са най-големите трудности за днешните ученици?

Те се затрудняват във всичко. Това е така, защото и вкъщи, и в училище се стремим да ги улесним максимално. Липсата на възможност детето да сбърка, да се поучи от собствения опит и от грешките си не позволява затвърждаване на знанията по правопис и пунктуация.

Най-честите грешки

при конкурсни работи са членуването на имената и пунктуацията. Наблюдават се грешки и при изписването на думи, съдържащи Л, тъй като звукът се изговаря неправилно, например ФЮМЧЕТА вместо ФИЛМЧЕТА. Под влияние на общуването в интернет буквите Ч, Ш, и дори Д се заменят съответно с цифрите 4,6 и 2. Жаргоните от словесните малоумия на телевизионните шоута и риалитита като "копеле", гърлата", "майната ти" и серия цинизми се утвърждават в речника на учениците и вината за това е в общия културен статус на цялото общество.

За четенето

Трябва ли да мислим, че четенето е само когато се четат книги? Разбира се, четенето не е само общуване с книгата, макар че се наблюдава някакво, макар и съвсем слабо възвръщане на този интерес към книгите. Поредицата за Хари Потър, както и за вампирите има доста почитатели. Друг е въпросът доколко тези книги подпомагат вписването на младите хора в обществото. И тъй като и двете поредици са преводни, голяма е отговорността на преводачите книгите да бъдат представени с богат и изразителен български език. Да прибавим още нещо - четените днес книги от български автори са с героите на ъндърграунда и в тях изобилстват цинизми и груби жаргони, което навежда на мисълта, че по-добре е да не се четат, ако от тях процесът на огрубяване на речта ще продължи в негативна посока.

Доколко интернет четивата могат да заместят книгата?

Трябва да се отнасяме мъдро към интернет културата. По-голямата част от децата прекарват свободното си време в интернет. Четивата там не могат да заменят книгата, но това все пак е по-добре, отколкото въобще да не общуват и да четат. Задача на родителите и на учителите е да създават критично отношение както към четивата, така и към запознанствата в нета.

Кое в учебниците спъва децата?

Учебникът не е това, което е бил някога - единствен източник на научна информация. Днес криворазбраната академичност, неумението да се поднесе нужната информация по достъпен и разбираем начин отблъсква децата от учебниците. Погледнете книгите за горния курс, купени като втора употреба. Повечето от тях са съвсем запазени, има дори неразлепени страници. Сред самите деца се наблюдава едно презрение към учебника, защото използването му се тълкува в ученическите среди като зубрачество.

Материалът може да е отблъскващ,

ако ученикът не е мотивиран. Сегашните деца са много прагматични и искат непрекъснато да им се обяснява ползата от познаването на различните научни факти и явления. Досадно им е да им се говори колко е добре да имат богата обща култура. Затова и напоследък възрастните сме неприятно изненадани, че децата не знаят неща, които ние на тяхната възраст сме познавали. Просто тяхната обща култура е по-различна от нашата.
Трябва ли да "преведем" някои от поризведенияята на Вазов, Каравелов на съвременен български? Езикът на възрожденските писатели се отличава съществено от съвременната книжовна норма. Има старинни думи, необичайни синтактични конструкции, неразбираеми за учениците. Нужно е учителят по български език да обяснява непознатото, а не да се възмущава. Все още е рано да се мисли за превод на новобългарски, така, както се постъпва с текстовете на Паисий и на Софроний.

Създаването на един учебник

не е проста работа. Наред с учените в авторските колективи трябва да има задължително и действащи учители, за да се избегне ненужната академичност и "високият стил", който плаши и обърква децата. Анализите на текстовете да се правят с оглед на емоционалния и социалния опит, без да се вместват внушенията в строго литературоведски рамки. Все пак обучаваме и възпитаваме обикновени хора и пълноценни личности, а не академици. Подборът на текстовете в христоматиите по литература трябва да се прави така, че да интригува и да насочва децата с интереси и към други текстове от същия автор. Това е важно за обогатяване на читателския опит.