Медът е един от най-действените антиоксиданти, но само ако е правилно избран. Към закупуването на мед трябва да се отнасяме внимателно и сериозно, а не да посягаме към първия буркан, попаднал пред погледа ни.
Истинският мед не случайно е наричан чудо на природата. Той се състои 75% от глюкоза и фруктоза, практически не съдържа захароза, но затова пък е богат на много ферменти, органични киселини, микроелементи и витамини.

Известни са няколко хиляди растения, от нектара на които пчелите правят мед, и всяко едно от тях си има своите особености:
• Елдовият мед е добър при анемия.
• Липовият е незаменим при настинка и грип.
• Планинският кестен нормализира работата на пикочните органи, а млечката – на дихателната система.
• Медът от дяволска уста успокоява и употребата на една лъжичка от него може да подобри драстично съня.
• Най-рядко алергия се предизвиква от меда от бяла акация.

Медът традиционно се смята за алерген, но в действителност той предизвиква алергия само при 1 на 1000 случаи. Често това е индивидуална реакция на човека към цветния прашец на определено растение и затова другите разновидности мед могат да са напълно безопасни.

Най-добре е да купувате мед там, където можете да го опитате: на пазара или в специализирания магазин. Той трябва да бъде с еднороден цвят, без бучки и бавно да се стича по лъжицата. Ако се стича твърде бързо, това означава че съдържа твърде много влага и има шанс не след дълго да се вкисне.

Натуралният мед е течен само през първите 1-2 месеца, а след това се кристализира. Захаросаният мед не е по-лош от течния, още повече че той винаги може да се разтопи на водна баня (температурата на водата обаче не трябва да превишава 40 градуса!).
Ако по средата на зимата търговците ви предлагат течен мед за натурален, не им вярвайте. Изключение могат да правят само медът от елда и акация, които не се кристализират.
Ако медът има привкус на горена захар, той вече не само се е лишил от полезните си свойства, но е и вреден за здравето: под въздействието на високате температура в него се образуват канцерогенни вещества.

Всеки може да направи тестове за проверка на качествата на истинския мед с помощта на йод или оцет. Ако разреденият с вода и няколко капки йод мед посинее, значи той е смесен с нишесте, а ако оцетът го разпени - в него е добавена креда. Но въпреки опитите в домашни условия само лабораторният анализ може прецизно да определи 100% натуралния мед.

На пазара или в специализираните магазини можете да изискате от продавача сертификат, в който трябва да е посочено мястото и годината на събиране на меда, резултатите от химичната експертиза и диоктазното число - параметър, който показва, че колкото по-голямо е то, толкова повече биологически активни вещества се съдържат в меда.

Медът от внос също трябва да е съпроводен с документи, потвърждаващи неговата натуралност и качество. За много добър се смята френският мед от лавандула и румънският мед от бяла акация.

Ако медът е приготвен от захарен сироп, той се нарича изкуствен, може да притежава интензивна миризма и вкус (на ягоди, ананас), но няма нищо общо с натуралния.

Медът е като хубавото вино - колкото по-дълго се съхранява, толкова по-хубав става. Идеалният “сейф” е запечатан съд, чиито стени не пропускат достъпа на въздух и микроорганизми, т.е. дори един обикновен стъклен буркан (добре запечатан) е напълно подходящ за съхранение на мед.