Димитър Ганев, "Галъп интернешънъл"
Докладът на Европейската комисия за България трябва да се разглежда от различни ъгли. Преди всичко, някак на заден план остана и не се коментира общият събитиен контекст, в който идва поредният доклад. В последния месец Европа бе подложена на сериозно напрежение. То започна с атентата в Париж, който буквално взриви обществена атмосфера. Последва ескалацията на конфликта в Украйна, където примирието бе прекратено и военните действия се разразиха с нова сила. И като капак на всичко възникват проблеми в еврозоната след победата на "Сириза" в Гърция. Така че няма нищо учудващо в това, че докладът бе в по-мек тон от очакванията. Просто никой сега в Брюксел не иска да създава допълнителни поводи за дестабилизация на Евросъюза, дори и най- малката.
В този смисъл на днешната управленска конфигурация
й бе спестено да консумира негативите
от един много по-тежък и критичен доклад, какъвто се очакваше.
Втората причина за това докладът да бъде издържан в такъв тон е също много сериозна. Тя се крие в първите действия на управляващите, а именно, че с почти пълно мнозинство парламентът прие най-сетне стратегията за съдебна реформа. А също и приетата от правителството управленска програма, която дава заявка, че кабинетът има добри намерения и амбиции. Доколко те ще се реализират, разбира се, е съвсем отделен въпрос. Но тези два документа бяха разчетени от Брюксел като добри сигнали и са дали безспорно отражение относно това докладът да бъде в сравнително мек тон. Или казано с една дума, посланието на ЕС към България е все пак по-скоро окуражително.
Но има още нещо, което също не се коментира, а то е изключително важно. Това е докладът за Румъния, който е в ярък контраст в сравнение с този за България. В него се казва, че северната ни съседка е поела вече правилната посока и просто трябва да продължи да я следва. В него са подчертани успехите на Букурещ в борбата с корупцията и провеждането на съдебната реформа. Такова разграничение в оценките на Брюксел става за пръв път, откакто двете държави са приети в ЕС.
Досега винаги сме вървели в пакет. Разминаването в оценките на Брюксел сега е много лоша новина за България. И ако това се превърне в тенденция, се появява реалната опасност, че двете страни могат да бъдат разделени по въпроса за Шенген. Което означава, че може да се стигне до там, Румъния да бъде приета в шенгенската зона, а България не. Това би било най-неприятният сценарий, който трябва да избегнем на всяка цена. Така че през следващата една година управляващото мнозинство наистина трябва да прояви политическа воля и да извърши необходимите промени и в борбата с корупцията и за провеждане на съдебната реформа.
Това трябва да бъде негов приоритет
Приемането на принципна стратегия за съдебна реформа, разбира се, е чудесно, но то не обвързва кабинета с някакви конкретни срокове. Обществеността трябва да следи действията на управляващите - и като законодателни инициативи, и като конституционни реформи.
Европейската комисия ни даде ясен знак - добре, приехте стратегия, действайте!
Това е залогът и за успешното завършване на мандата на парламента и правителството. Разбира се, без да подценяваме и реформите в здравеопазването, за които също чакаме стратегия от министър Москов, която да бъде обсъдена в парламента. Такива стратегии са нужни също в образованието и администрацията. Но именно съдебната реформа е тази, която трябва да постави фундамента и за тях. Защото за всяка област от функционирането на държавата са нужни преди всичко ясни закони.
