Лъчезар Богданов,
"Индъстри Уоч"

По-скоро въпросът е дали това е належащо. Когато е правен Законът за държавния бюджет за 2014 г., в него е предвиден лимит на новоемитирания дълг до края на годината. А случилото се след приемането на закона са няколко влошаващи икономическата ситуация обстоятелства. Едното от тях е спирането на еврофондовете, което означава, че трябва да се намери ресурс до края на декември. На второ място дефицитът явно ще е по-голям от предвиденото, тоест ще трябва да се намерят допълнителни средства, за да се покрие. На трето място е обявената програма за ликвидна подкрепа на банковата система - вече се емитираха едни книжа, които са краткосрочни, но ако се наложи да бъдат продължени, те ще прехвърлят годината и съответно тавана на дълга. На четвърто място е ситуацията в КТБ. Тези четири неща са нови и не са отчетени и изискват допълнителен финансов ресурс. От къде да бъде взет обаче той до края на годината - няма много възможности и това е основанието за предложението на ГЕРБ. Друг е въпросът, че винаги има междинни варианти. Може частично да се ограничат някои разходи и така дефицитът да не расте. Или да се похарчи до края на годината предвиденият ресурс с емисията от юни за погасяване на външния дълг през януари. С това обаче проблемът просто ще се отложи за януари. Всъщност това бяха мотивите още когато се дискутираше актуализацията на държавния бюджет в частта за допълнително емитиране на дълг и те са валидни и сега. Разбира се, служебният кабинет не може да вземе тези заеми, но може да работи в тази посока, защото най-вероятно тези средства ще трябва да бъдат взети през октомври. В какъв размер ще е заемът обаче е въпрос на сметки и на време - дали през октомври, ноември, декември, или ще се отложи за януари. Въпрос на управление на ликвидността е и, разбира се, преглед на състоянието на международните финансови пазари и на ситуацията с рисковите премии на България. Изобщо преглед на редица рискови фактори, отнасящи се до това кой е най-подходящият момент да се излиза на вътрешните и международни пазари.
Нямам категорично мнение по въпроса дали трябва да се слеят митници и данъчни. Защото не съм се занимавал детайлно с организационната работа на двете агенции, за да мога да коментирам. Ясно е исторически, че двете решения не са безспорни. Спорове и "за" и против" имаше и когато се обединиха НОИ и Данъчната администрация зад НАП.

Записа Михаела Благоева