Седмият международен фестивал на фолклорната носия в Жеравна показа, че родните политици, освен добре нахранени, могат да бъдат и спокойни. Българският народ е жив, здрав и духовит, въпреки огромното им старание да бъде точно обратното. Доказателство са трите дни безкрайни хора и ръченици, които се виха под вековните дървета на местността Добромерица. Капнали от умора, музикантите се сменяха, танцьорите - не. Баби надиграваха младите и не се сещаха за размера на пенсиите си. Ако някой велик роден Едисон бе успял да превърне цялата тази енергия в електричество, атомната ни централа и още няколко ВЕЦ-а можеха да си дадат почивка за известно време. "Скокът във времето" този август ни върна 150 години назад. Оказа се, че там никак не е зле и след третия ден на никого не му се връщаше обратно. Но воля на Бог и щъркелите е кога да ни спуснат на тази земя. Падна ни се време преходно, революционно и кризисно, в което има доста романтика и далеч по-малко живот.

Захвърлили всички атрибути на съвремието, над 10 000 души поне за 72 часа забравиха сметките, фирмите, началниците, кредитите, високото кръвно и сърцебиенето си. Никой не спомена и дума за джипито, клиничните пътеки и бодежите в кръста. Единственият здравен проблем, който се наблюдаваше при отделни индивиди, бе поносимото главоболие и силна жажда сутрин. Симптоми, които в края на събора придобиха епидемичен характер.

Масовото дефиле, триумф на модата отпреди 150 години, бе истинска радост за окото. Красивите носии от всички краища на страната налагаха мнението, че българинът е човек естет, с вкус и далеч не отстъпва нито на италианците, нито на англичаните. И ако нямаме своя Армани или Пако Рабан, то е заради пустата наша скромност и с леко притеснение добавяме - завист.  

Изследователите твърдят, че в миналото, което в Жеравна стана настояще, жените сами шиели дрехите на цялата къща. Съпругата бавно и старателно налагала своя стил в елека на мъжа си или роклите и потурите на дечицата си.

На фестивала видяхме риза на двеста години.

Днес няма ръка, която може да повтори уникалната й бродерия. Затуй ще си ходим с джинси, кръпки, тишъртки. Поговорката "По дрехите посрещат" вече не е актуална.

Но съборът в селото на Йордан Йовков не е само модно ревю, той е преди всичко стил на живот. Никой не предаде Богу дух за това, че три дни не гледа телевизия, не говори по телефон, нямаше часовник и не носеше слънчеви очила. Досущ като Вазовия чорбаджи Марко от първата страница на романа "Под игото", известният бизнесмен Стефан Шарлопов седнал на земята, с любов и умиление гледаше трите си дъщери, двамата си малки сина и красивата си млада съпруга. Нашенският зет, а иначе шотландец Ян Чарз Андерсон, също се радваше на дребните си наследници, плод на любовта му с красивата Елена. Покрай тази идилия той даде за процъфтяването и съхранението на родния фолклор и традиции 2 млн. лева. Имал, дал, ще каже никой. И други имат, ама не дават, отвръщаме. Строят вили в Италия. Та заради всичко, което е направил, Ян получи отличието "Златен век" и бе обявен за "Апостол на българщината" - факт, който синчетата му посрещнаха прекалено безразлично.

На другия полюс на емоциите бе Георги Митев. Възпитаникът на СОУ "Васил Кънчов" във Враца, разпалено агитираше всички да посетят спектаклите на театралната им трупа. Разказваше как на последното представление вместо възможните седемстотин души в залата влезли хиляда. Лично кметът на града застанал на вратата, за да възпира мераклиите да гледат. "Нали ще дойдете?", попита Георги обградения от свитата си Цветан Цветанов. Като истински политик, бившият вицепремиер, разбира се, обеща.
Както всяка година в юнашки тиган приготвиха 850 кг кебап, с който нахраниха 1500 гладни. На 6 септември в Копривщица в друг, три пъти по-голям съд, Ангел Ангелов и помощниците му от Националния тръст да съхранение на културно-историческото наследство ще приготвят тон и половина лютеница. 10 на сто от парите, които ще се съберат след продажбата й, ще отидат в Центъра за лечение на болни от онкохематологични заболявания.

Над десет агнета станаха жертва на родните традиции. Преди това ги въртяха на кол, за да придобият онзи съблазнителен загар, към който се стремят красавиците на плажа в Лозенец. На четвъртия час и това стана.
Голямото събитие в Жеравна е сватбата на Петър Божков с красивата Стела Такова. Двамата работят в една и съща фирма. Там се запознали преди година и половина. Страстни почитатели на българските традиции, те решават да направят сватбата си така, както дедите ни преди 150 години. Обръщат се към шефа на ансамбъл "Българе" Христо Димитров. Той привлича за каузата един от най-големите познавачи на българските ритуали Николай Ников. Фолклористът предлага сватбата да е тракийска и написва сценарий от четиридесет страници. Съвсем сериозно роднините - баби, лели, зетьове, балдъзи, приятелки - започват да репетират. Кумът учи репликите си, младоженците - също. В крайна сметка освен сватба гостите видяха и един крайно вълнуващ спектакъл, който продължи час и в който сватбарите изиграха повече от двадесет различни хора. Не липсваха и реплики, несъвместими със съвременния ни морал като Сладка булка, сладка свекърва и "Въх, колко са обичат."

Кметът на Жеравна Иван Димитров обяви на младите, че са семейство, и тогава настана напрегнатото очакване и въпроса как стоят нещата с непорочността на булката. Слава богу, бялата риза с червено петно бързо се появи на мегдана. Народът масово си отдъхна и ракията изведнаж придоби далеч по-благ и приятен вкус.