Кризата в Украйна и ескалиращият конфликт между Москва, Киев, Брюксел и Вашингтон е политическа заплаха за газопровода "Южен поток". След важната - но все пак необвързващата - резолюция на Европейския парламент (ЕП), е време за рационално проучване за енергийната сигурност на Стария континент, в случай на евентуалното спиране на проекта. Следващият анализ доказва, че Евросъюзът (ЕС) всъщност не може да си позволи да се откаже от "Южен поток" или руския газ като цяло. И че по-разумните страни действат според правилата на "играта", наложени от търсенето и предлагането - въпреки напрегнатата политическа ситуация и тежката реторика срещу Русия и "Газпром".

Стратегическо ниво
Според Международната енергийна организация потреблението на газ в ЕС ще се увеличи от 513 млрд. куб. м през 2012 г. до 525 млрд. куб. м през 2018 г. А обективният анализ показва, че въпреки политическата реторика Старият континент отчаяно се нуждае от "Южен поток". В момента главните доставчици на природен газ за ЕС са Русия (с приблизително 30%), следвана от Алжир, Катар, Норвегия и Холандия. Конкурентите на Москва обаче са с ограничен капацитет и потенциал за бъдещето на Европа:
 Алжир е сред страните, които имат силни връзки с "Газпром", а и вътрешното търсене на синьо гориво там се увеличава. Правителството наскоро покани руския гигант за съвместни проекти и компанията ще участва в международен търг за проучването и разработването на повече от 30 потенциални въглеводородни залежи в размер на около 20 на сто от територията на държавата. Имайки предвид укрепването на това руско-алжирско приятелство, вероятно е Алжир да застане до Русия в един по сериозен конфликт между Брюксел и Москва.
 Катар непрекъснато увеличава износа си към азиатските пазари (главно Китай, Корея, Япония и Тайван), където получава почти 80% повече за 1000 млрд. куб. м втечнен природен газ (LNG), отколкото в Европа. Цените на LNG счупиха нов рекорд с $20.125 за милион британски термални единици на 13 февруари заради силния обществен натиск за ограничаване на зависимостта от ядрената енергия в Япония.
 Холандците наскоро обявиха, че ще намалят значително - с до -15%, производството си на газ поради екологични причини и заради изчерпването на ресурсите им. Логично страната иска да запази резервите си за вътрешно потребление възможно най-дълго .
 С производствен капацитет от 200 млрд. куб. м в сравнение с капацитета от 105-115 млрд. куб. м на Норвегия през 2013 г. Русия разшири преднината си и пред скандинавската страна като най-големия доставчик на газ за Европа. През изминалата година в Норвегия имаха технически проблеми при добива, а и новите находища се очертават като по-скъпи, което вероятно ще повиши цената за износ.
 Азербайджан, страна с доказано големи резерви и дълбок ангажимент към откриването на Южния коридор към Турция и TAP към ЕС, ще бъде в състояние да предложи значителни количества газ за Грузия, Турция, Гърция и България - но не и за ЕС в средносрочен план. Въпреки че изграждането на тези газопроводи може да осигури алтернативен маршрут към Европа, очакваните обеми на TAP и TANAP ще могат да доставят до Стария континент по-малко от 10% от нужните им количества за година. Според плановете TANAP пък ще докара 23 млрд. куб. м през 2023 г. и 31 млрд. куб. м през 2026 г. - или 6% от настоящото потребление на ЕС. Тоест ироничният коментар на "Газпром", че азербайджанският газ ще е "почти достатъчен за барбекю", засега изглежда оправдан.
 Туркменистан и Узбекистан са ориентирани най-вече към гигантския китайски пазар и са тясно свързани с Русия - както икономически, така и политически.
 Полша, Румъния и Украйна на теория имат значителни резерви от шистов газ. Но "американската шистова революция" едва ли ще се повтори в Европа поради високата гъстота на населението и високата екоцена. Вносът на шистов газ от САЩ засега влиза в категорията на научната фантастика поради високите разходи, но най-вече заради липсата на необходима инфраструктура както в Щатите така и на Стария континент.

Taктическо ниво
"Държавите, през които трябва да минава газопроводът "Южен поток", да се обединят и да го защитят. Европарламентът гласува резолюция проектът да не бъде изграждан, както и да бъдат потърсени други източници на газови доставки. Тръбата е от изключителна важност за България и поради тази причина трябва да бъде защитен националният интерес" - това бяха думите на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев след отрицателната резолюция миналата седмица. "След спирането на "Набуко" спирането на "Южен поток" ще ни остави без сигурни доставки на природен газ поне докато не заработят всичките интерконекторни връзки със съседите. С нас по този въпрос вече са Унгария, Полша и Румъния", допълни той. "Газопроводът може да стане политическа жертва заради предстоящите избори", предупреди още Стойнев. Как реагират останалите страни по линията на тръбата?
 Сръбското правителство наскоро обяви, че през второто тримесечие на 2014 г. ще започне строителството на газопровода на нейна територия в съответствие с графиката. Първите дейности, които започнаха на края на ноември 2013 г., бяха успешно свършени въпреки украинската криза и възраженията от комисията. Новоизбраното сръбско правителство потвърди придържането си към изграждането на газопровода и заяви, че дестабилизацията в Украйна всъщност превръща проекта по-спешен отвсякога. Белград посочва, че по-голямата част от политическата и корпоративната среда искрено подкрепя "Южен поток". Александър Вучич, който ще сформира новия кабинет, заяви, че Сърбия ще гони жизненоважните си национални интереси по отношение на изграждането на газопровода в сътрудничество с Русия. "Това, че американският шистов нефт или други източници ще предоставят газ за Европа в рамките на следващите 1 или 2 г., са приказки", добави той .
 Будапеща все още не е изказала официалното си мнение за резолюцията, но имайки предвид сблъсъците на премиера Виктор Орбан с "еврократите" в Брюксел и сближаването му с Москва с нов договор за разширяването на АЕЦ "Пакш", Унгария вероятно ще подкрепи проекта. "Йобик", най-подкрепяната дясна партия, също призовава за силни връзки с "евразийския свят". Андраш Клейн, посланикът на Унгария в България, заяви в ексклузивно интервю за "Стандарт" през март, че "осъществяването на "Южен поток" би означавало диверсификация за Унгария и би дало тласък на икономическия растеж , тоест Унгария е заинтересована от реализацията на проекта".
 Единствено Италия показва знаци на евентуално изтегляне от проекта. Миналия месец ръководителят на техния петролен гигант Eni заяви, че изграждането на "Южен поток" е в опасност поради действията на Русия в Украйна. Освен "Газпром" и Eni останалите акционери в проекта са френската EDF и германската Wintershall. Те засега стоят плътно зад "Южен поток".
 Германия, както и Италия, не разполага с достатъчно енергийни ресурси, за да задоволи нуждите на промишлеността си. Така и двете страни зависят до голяма степен от стабилен, сигурен, евтин и висококачествен поток на природен газ. Докато Eni се дистанцира от мащабния проект, партньорите от Германия, вероятно имайки предвид зависимостта им от руския газ и провала на опитите за революцията с възобновяемата енергия, останаха верни към "Южен поток". Германския BASF, най-голямата химическа компания в света, скоро защити "Газпром": "Наясно сме с дискусиите, в които ЕС твърди, че тази инвестиция трябва да бъде преразгледана. В същото време според нашия опит от повече от 30 г. с "Газпром" всеки един ден те са си изпълнили техните договорни изисквания". Немският гигант Siemens пък подписа договор за доставка на електрически системи и контролно-измервателни прибори за морския участък от "Южен поток" преди 3 седмици.
Важно е да се подчертае, че газопроводите са търговски коридори. И са просто манифестации на действителността, а именно, че в Европа все още няма никаква практически осъществима алтернатива на руския газ. Френският енергиен гигант EDF и германският Wintershall, които  през март са сключили договор за изграждането на първата подводна линия на проекта с Eni, вероятно са наясно с този безспорен факт. Доказателство за атрактивността на проекта е и заявлението на Турция, че ще обмисли да позволи газопроводът да  преминава през тяхна територия, ако Москва се обърне към Анкара с такова искане.
Поради нарастващия глад на ЕС за газ и недостатъците на алтернативите за набавянето му анализите сочат, че вместо да провали "Южен поток", украинската криза би трябвало да даде допълнителен тласък на изграждането му. Щом бъде построена, тръбата ще заобиколи Украйна, преминавайки по дъното на Черно море до България и през Източна Европа, и ще захрани Стария континент с 15% от нужните й количества синьо гориво. B условията на силна конкуренция, Европа не може да си позволи да остане без евтин и сигурен газ - още повече, когато ЕК нареди на държавите членки да увеличат дела на индустриалното си производство от сегашните 16% до 20% от БВП. Затова Брюксел може да си вкара автогол, ако спре "Южен поток".
Силвия Тодорова