Малки лазарки си дадоха среща на вчерашния хубав пролетен празник в двора на Етнографската къща в Добрич. Традициите на най-пъстрите ритуали бяха пресъздадени в уютната атмосфера на типичната добруджанска къща. Като лазарки пък се премениха дечица от IV б група "Звезден дом" при детска градина -25 "Весела" и каките от клуб "Златна ябълка" при СОУ "Св. Климент Охридски". Момичетата изпълниха с глъч и песни района. Хлапетата посрещнаха стопанката на дома - етнографа Лена Кирилова, която ги поздрави с "Добре дошли" и им разказа любопитни моменти от българската традиция на този хубав пролетен празник - символ на новото начало. Децата пък я изненадаха, като и разказаха за различните наричания. Малчуганите от детската градина играха хора и пяха песни с пожелания, а малко по-големите техни каки и батковци наричаха за плодородие и берекет. Бе възпроизведен обичая с търкаляне на ситото, за да е хубава и благодатна годината на стопаните на дома. Децата разказаха, че лазаруването е поклон пред моминството, и добавиха, че в миналото мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Етнографът пък им разкри, че лазаруването е било представянето на младата девойка в обществото, защото на този ден тя излизала с първата премяна, която сама е ушила и извезала. Обикновено престилката и сукманът са украсени в ярки цветове. Момичетата си избраха и кумица, която е считана за най-личната мома и започнаха говеенето пред нея, което продължава до Великден. Събраха яйца, които да се боядисат за Възкресение Христово, и хвърлиха китки в реката, за да видят коя първа ще се задоми. След като стана ясно коя ще е момата, дружно лазарките се отправиха към дома й, където ги посрещна майката на девойката и ги почерпи. Стопанката дари девойките с паричка, като им каза: "Да си купите червило, брашънце - да си омесите козунак" и на всяка даде по едно бяло яйце, като ги напътства: "Да си го нашарите за Великден".

Виржиния Георгиева