Русенци масово се втурнаха да учат румънски език. Дунавският град е обхванат от истинска истерия за овладяване на четмото и писмото на съседите след падането на границите на 1 януари. Сред желаещите има хора на всички възрасти, една трета от учениците също са мераклии да проговорят на румънски. Хиляди атакуват книжарниците за речници, граматики и самоучители. Такива обаче няма, показа проверка на "Стандарт". Последният румънско-български речник е издаден от БАН през 1962 г. в София, обясни Лили Ганчева, главен експерт в асоциация "Еврорегион Данубиус Русе-Гюргево". Тя уточни, че българо-румънски речник пък не се е появявал от 1994 г., и то в Букурещ. През 1999 г. излиза румънска граматика на български с автор Даниела Стоянова. Количествата обаче отдавна са изчерпани, твърдят русенските търговци. В момента на книжния пазар се предлага единствено разговорник на издателство "Грамма", но количествата бързо се разграбват в дунавския град. Книжарниците не успяват да насмогнат с поръчките заради голямото търсене. Търговците са принудени да изготвят списъци с мераклиите. "Влязохме в Европа, а се връщаме във времето, когато се редяхме на опашка с купони за хляб." Така коментира ситуацията 53-годишната Кунка Димитрова, която успя да се сдобие с разговорника, но след поръчка за доставка от 3 януари. Жената недоумява как досега никое издателство не е предвидило очаквания интерес и защо не са отпечатани помагала по румънски език.
Голямо е и търсенето на курсове. Оказа се обаче, че в областта има само един квалифициран преподавател по езика с румънска филология. Това е Анка Станева, чиито групи са изцяло запълнени. Русенци се опасяват да не започне да се спекулира със ситуацията. В момента не е ясно как се гарантира качеството на езиковото обучение и кой контролира процеса. Преподаватели твърдят, че всеки, който реши, може да регистрира фирма и да обучава.   
Една трета от учениците в дунавския град искат да учат румънски език. Според школски шефове той в момента е по-търсен дори от английския. Дисциплината обаче не влиза в учебните програми. От регионалния инспекторат по образование потвърдиха повишения интерес към уроци по езика. Румънски може да се въведе като свободно избираема подготовка, ако неправителствена организация спечели проект за трансгранично сътрудничество или двете общини в Русе и Гюргево се договорят за обмен на ученици и учители. "Ние имаме готовност да формираме групите", обясни началникът на инспектората в Русе Димитър Райнов. Според него за реализирането на идеята не са необходими огромни суми. Един лекторски час се плаща по 3,90 лева, за пълен курс от 120 часа за заплата на преподавателя са нужни 468 лв.
Едва ли обаче специалист по най-търсения език в Русе ще се съгласи да работи срещу такова заплащане, коментират директори.
Цветелина ТЕРЗИЕВА