"Ако попиташ славянските азбукарчета: "Кой ви е създал буквите и превел книгите", то всички ще ви отговорят: "Св. Константин Философ и брат му Методий". Това пише Черноризец Храбър в творението си "За буквите", опонирайки на гърците, които не знаели кой е създал тяхната азбука. В действителност обаче никой не знае кой е авторът на графичната система, по която пишем в момента и бог знае защо наричаме "кирилица". Тя заменя първоначалната глаголица, създадена от Кирил и Методий, защото е по-удобна и лесна за запомняне. Около нейното възникване обаче още витаят мистерии и митове, които учените не могат да разгадаят.

Дълги години се смяташе, че съвременната българска азбука, ползвана в различни варианти и от други славянски православни народи, е дело на Климент Охридски. Учените обаче далеч не са категорични по този въпрос, твърди езиковедът Явор Милтенов от БАН. "Климент е хранел прекалено голям пиетет към делото на учителите си, за да тръгне да променя нещо в него", казва ученият. Твърде е възможно кирилицата, която се налага на мястото на по-тромавата и сложна глаголица, да има съвсем друг автор, не толкова облъчен от славата на светите братя", смята той. Мистерия витае и около името на азбуката, което се е появило много по-късно - чак около ХVII век, и не се знае от кого е измислено. Някои учени дори доскоро твърдяха, че тя трябвало да се нарича "климентица" - по името на предполагаемия си автор.

"Кирилицата е била наложена на мястото на създадената от Кирил и Методий глаголица, защото тя се е изписвала по-бавно. Нужни са били няколко движения на ръката, които да съединяват отделните й елементи", разказва Милтенов. "По този начин ръкописите се преписвали много по-трудно следователно е щяло да има по-малко нови книги". А в този период е било важно да се препишат колкото може повече ръкописи, за да се положи началото на родната културна традиция. Интересното е обаче, че почти 100 г., през целия Х век, в България са съществували две паралелни азбуки - кирилицата и глаголицата. И днес езиковеди откриват книги, преписани на кирилица, но с цели редове глаголически букви, пропуснати неволно или от неразбиране от преписвача. "Това ни помага да се ориентираме, че тези ръкописи са още по-стари, щом са имали и глаголически вариант", твърди езиковедът.

Концепцията за кирилицата по традиция се приписва на цар Симеон I. Предполагало се е, че амбицията му да бъде "василевс на българи и ромеи" го подтиква да въведе азбука, която да е по-близка до гръцкото писмо. Доскоро дори се е смятало, че официалната замяна на глаголицата с кирилица става с декрет на царя на специален събор през 893 г. И това обаче е един от големите митове на историята. Не са намерени писмени паметници, които да разказват за такъв събор. Факт е обаче, че все повече византийски книги, вече преписани веднъж на глаголица, по негово време започват да се транскрибират в кирилски варианти. За база на новата графична система са взети 24-те букви на гръцкото писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ю, я). Те пък са дошли предимно от използваната досега глаголица, а някои са пренесени от нея едно към едно. За да бъдат запомнени по-лесно буквите, още при създаването на глаголицата Кирил съставя от първите й букви акростих.

Той се състои от отделни думи, започващи с поредната буква на азбуката. Така например "Аз, Буки, Вядя" се чете като "Аз познавам буквите /книгите/. "Глаголи добро ест" е "Думите са добро /хубаво/ нещо". По този начин цялата азбука се запомня изумително бързо. Освен това, тъй като по онова време арабското изобретение, наречено числа, е още непознато, с буквите са означавали и числа. С глаголица се изписвали десетичните - 10, 20 и т.н. през десет бройки. При кирилицата пък първите десет букви отговаряли на числата от 1 до 10.

През 60-те години на ХI век, когато България е завладяна от руския княз Ростислав, става първото запознанство на русите с кирилицата. Малко след това Византия ги прогонва от нашите земи и попадаме под нейно робство. Оттеглилите се славянски завоеватели обаче отнасят със себе си и книги, писани на кирилица. Така делото на светите братя започва да шества по техните земи. През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите. Въведени са и малки букви на същия принцип чрез подбиране на сходни на външен вид букви от латиницата.

Преминаването на България от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от превъзходството на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата "Ъ", която липсва в руската. Добива окончателната си форма след 1945 г., когато е изхвърлено "е двойно".

Стела Стоянова
Константин Събчев