Днес ще има наводнение, пазете се. Пазете се от кухите фрази, с които ще ви заливат в училищата, пазете се от политиците, които ще ви говорят за духовност, въпреки че голяма част от тях са доказани алитерати, пазете се от патоса и пресявайте всичко.

Най ми е жал за учениците, понеже не могат да избягат. Няма по-голям тормоз от 24 май в училище. Горките, все още ги бият по главите с "Върви, народе възродени", ексхумирани от соца манифестации и потискащата инерция на едно и също бърборене. Какъв е този патос? Как ще впечатлите идващото непатетично поколение, което има всички основания да е такова, с изхабени школски прозявки? Ако се чудите защо младите не обичат да четат, погледнете темата на матурите. "От здравия разум до поетическото безумие в "Под игото". Ясно, сещаме се, пиянството на един народ, лудия Мунчо, само че каква е тази дума - "поетическо" безумие?

Не се връзва, не щраква лампичката Вазов го е нарекъл пиянство и много точно го е нарекъл. "Поетическо" е непрецизно, лишено от здрава опора. От онези думи, които дванайсетокласниците трябва да заучават и ако наистина притежават усет за литература, ги намразват - преди да ги зазубрят, понеже ги оценяват същите патетични хора, които са измислили думата "поетическо".

Какво има отвъд патоса?

Днес, на 24 май, по инерция и по ритуал ще се говори за духовното. На никой не вярвам и никой не си вярва. Отношението към духовното е като към жена на Осми март - хайде сега, един ден в годината, да се помазним, няма да заболи. Да купим цветя и шоколад на духовното. А отвъд завесите на патоса нещата са комични. Ако имаше тълковен речник на съвременните занимания, срещу "духовно" щеше да пише "хоби".
 
Едни ловят риба, други ходят на палатки, трети цъкат карти, четвърти - (намират се още) - четат книги. Притурка към нещата е духовното, странично занимание, ако остане време. Миналата година имаше дискусии по телевизиите - кои книги са подходящи за четене на плажа? Да умреш от скръб. Плажна кърпа и плажна литература - вече можете да видите следите от изгаряния по гърба на смисъла. Отвъд патоса се виждат грозни неща.

Отвъд патоса, това е единствената истина, измежду многото грозни неща стоят стотина души. Патетично ще ги нарека пазители на смисъла, понеже заслужават. Няма как да изброя всички, но на бърз преглед това са Морфов, Мариус, Явор Гърдев и още десетина в театъра; Милен Русков, Георги Господинов, Теодора Димова и още десетина в литературата; Камен Калев и още десетина в киното. Толкова, стотина души. Те ви пазят да не се сгърчите от безсмислие и живи да са, пазят добре. Предпочитам да празнувам тях. Спасяват от много по-страшни земетресения от онзиденшното. Затова отдайте им нужното. Останалото е - тук вече фразата пасва - пълно поетическо безумие.

Райко БАЙЧЕВ