Веригата за бързо хранене, която продава сандвичи, се рекламира от клоун. Децата я обичат, защото с бързата храна се раздават играчки. В ресторантите в София един сандвич е към два лева. В същата верига на морето - например в Слънчев бряг, същият сандвич струва два пъти повече пари. Заради гледката. Сандвич с гледка. Някои неща там са три пъти по-скъпи. Има хора, които твърдят, че веригите за бързо хранене са фашизъм. Ако е така - значи това е един скъп фашизъм.
Спомням си като се откриваше първият ресторант от веригата. Хората отиваха там като на опера. Търсеха да си запазят места. Социализмът ги беше научил да спят отпред, за да са първи на опашката. Така е сега с всички откривания на прочути марки. Тия дни пак е така.
Българите обичат да купуват скъпо
Те се наредиха така още от социализма. Що е западно, то е скъпо. Което лъщи най-много, то и се яде най-сладко. Дефицитът определи цените на принципа "кой колкото иска - давай". Това е състезание по просперитет, в което участниците са едни от най-бедните на континента. От това състезание се възползват по най-амбулантния начин корпоративните хитреци. Нещо, което можеш да си купиш в Милано или Солун, е в пъти по-евтино от София. Това е състезанието на бедните да изглеждат богати.
Това е и номерът на шведката. Досега знаехме само номера на китайката - да продаваш скъпо китайски и турски стоки и понеже същите никъде другаде не можеш да ги намериш, хората се избиваха за пластмасови безценности. Битката за газ, мас и оцет. В текезесарския магазин всичко свършваше бързо и струваше майка си и баща си. От сиромашия никой не се замисляше над реалната стойност на нещата. А навиците да се блъскаш на опашката и да се пререждаш също са част от културата, която ползва номера на шведката. Ние сме чули, че в ИКЕА е евтино и безценно да се пазарува. Обаче в софийската ИКЕА се оказва, че нещата са с една трета по скъпи, отколкото в румънската.
Това звучи доста обидно
Ние с румънците винаги сме били равни. Сега нещо ни подценяват. Или надценяват.
Българите трябва да се учат от създателя на ИКЕА. Той е стар човек, който кара старата си кола - не я сменя за нова. Той е пестелив. Когато си богат, е лесно да си пестелив. Имаш неща, които да пестиш. Когато си беден, е трудно да си пестелив. Просто няма какво да пестиш. Икеански абсурд на Балканите. На бедна България да й предложиш два пъти по-скъп гардероб, отколкото в Гърция.
Всеки човек на планетата, особено ако е от бяла държава, веднага си прави сметка къде му излиза по-евтино. Има такива програми дори в интернет - кое колко струва, колко ще ти се оскъпи, ако го купиш от по-далече.
Да си правиш сметката е изкуството на западния свят
Ние обаче сме баровци - ще се бием едни с други, за да може да мине номерът на шведката - и да ни вземат парите.
Точно за ИКЕА бях писал преди време в една книга - защо досега у нас нямаше ИКЕА?! Защото българите обичат да купуват евтиното скъпо. Надявахме се ИКЕА да ни покаже, че евтините неща може да са качествени и да си заслужават. Само че днес подозираме самата верига в хитрини от балканско естество. Може, защото зад всеки ценови мениджмънт стои и народопсихологията на местното племе. Туземците обичат да купуват мъниста. В цената им трябва да се калкулира любовта на туземците да купуват скъпи мъниста. Ако им ги дадеш евтино, може и да не ги оценят. Малко е обидно, но все пак - ИКЕА е това. Да вървим да се поблъскаме.

Мартин Карбовски