На седмия ден дори Господ си починал от работата. Но за работохолиците седми ден никога не идва. Винаги има още едно писмо, което трябва да се напише, още една спешна задача, която не може да изчака до понеделник. А когато не са на бюрото, те отново могат да работят – днешните комуникации им предлагат идеалните условия за това, дори възможност да “пренесат” офиса си у дома.

А истината е малко по-различна – това, което оставите в офиса преди почивните дни, ще бъде там и ще ви чака и след като дойде понеделник.

Работохолизмът = живот без баланс

Не случайна крайната пристрастеност към работата е типична само за западното общество. Само неговата култура е издигнала на пиедестал работната етика, стремежът към успех в кариерата на всяка цена и финансовия просперитет. Когато за най-успели се смятат хората като Бил Гейтс и Доналд Тръмп, съвсем не е странно, че мнозинството се опитва да им прилича.

Според психолозите системата като че ли е измислена именно заради това – да дава все нови и нови сили на тези, които искат да работят. Именно този тип хора успяват най-бързо в кариерата, получават най-високите оценки, тях обществото определя като умни, амбициозни и предприемчиви.

Дори когато е извън офиса, съвременният работохолик има достатъчно възможности – мобилен телефон, компютър, побиращ се в джоба - за да продължи да работи.
Но да се обвиняват технологиите за работохолизма е все едно да се хвърля вината за наднорменото тегло или алкохолизма върху денонощните супермаркети.

В случая истински важен е контекста – ако човек започне да загърбва семейството, приятелите, забавленията, значи е загубил баланса, включително в грижата за здравето си.
Претоварването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик, но именно това е в основата на проблема. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а “просто работливият” човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.

Между работохолизма и алкохолизма има доста общи черти. Например както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, за да може винаги една да му е под ръка, така и работохоликът използва всеки свободен момент – дори докато изчаква опашката за тоалетната, за да си провери мейла.

Други отличителни черти на работохолика са:

• Нежелание да се прехвърля работа на другите – работохоликът иска да контролира всичко и да знае всичко, което се случва;
• Пренебрегване на живота и на останалите хора извън работата – той не вижда смисъл и не може да разговаря за нищо друго освен за своята работа, в краен случай – за тази на другите.
• Опит да превърне дори и хобито в работа.

Работа и пак работа! Никакви забавления!

Работохоликът изглежда мечтания от всеки началник служител – идва рано, стои до късно, не ползва отпуск, взема си работа за в къщи. Но така е само на пръв поглед. Работохоликът поема повече работа от това, което всъщност може да свърши и то качествено, не може да делегира задължения към колегите си, не е сопособне да работи в екип, много често е по-дезорганизиран от повечето си колеги.

Още една характерна черта на пристрастеността е, че човек не може да осъзнае вредата, която си нанася – работохоликът няма да поиска отпуск, дори когато вижда, че работата му не върви заради преумора.

Опасен ли е за здравето работохолизмът

Като всяка форма на пристрастяване работохолизмът може да има значителни последствия за здравето – извънредно високо ниво на отрицателен стрес, раздразнителност, възбуда, депресия, дори психосоматични симптоми като болки в стомаха и главата.

Въпреки наличието на такива признаци работохоликът съвсем логично отрича наличието на проблем – подобно на страдащите от анорексия, които се виждат в огледалото... дебели.

Опитът показва, че в много случаи е ефективна т.нар. когнитивно-поведенческа психология – форма на психотепария, фокусирана върху определяне и промяна на негативните мисли и причините за тях.

Най-често психолозите мотивират работохолика сам да си изработи план, чрез който да оцени – в черно и бяло - петте най-важни страни на своя живот: работа, връзки, забавления, самият себе си и духовното си развитие.

По този начин работохоликът разбира и че не е нужно да напусне работа, за да промени нещата, а да намери баланса в живота си, като определи кое е най-важното за него.