Търсите нов и талантлив служител за фирмата си? Имате точно определени изисквания, включително и за личните му навици като непушене и здравословен начин на живот? Вече не е необходимо да пускате обяви, да събирате купища CV-та и да провеждате отегчителни интервюта с милион и един желаещи. Нещо повече - не е нужно и да крадете кадри от прекия си конкурент, като се охарчвате с купища пари, за да привлечете най-добрите му хора. Големите компании в световен мащаб измислиха много по-хитър ход - шпиони в мрежите за социални контакти.

Почти задължително всички те са внедрили агенти във "Фейсбук", "Ми Спейс" и другите интернет социални мрежи, където хората чатят, обменят информация за себе си и общуват, разказа мениджърът на една от големите световни компании за Европа Майкъл Хартман. По неговите думи те проучват хора, които проявяват интереси в областта, в която фирмата търси нови таланти. Чрез мрежата е най-лесно да се разбере онова, което обикновено липсва в едно СV - какви навици има човекът, как се забавлява, добре ли работи в екип, недоволен ли е от сегашното си работно място. Както и дали проявява някакви специални интереси в дадена област, които фирмата ви би поощрила. По този начин според Хартман десетки хора влизат в базите данни на "ловците на глави", без дори и да подозират, че някоя компания се интересува от тях. Те биват наблюдавани, дори ако в момента фирмата не може да им предложи конкретно работно място или длъжност. Понякога работодателите се свързват с тях, за да ги информират, че са обекти на интереса им и че ще им съобщят, когато се отвори подходяща позиция. В много от случаите обаче компаниите не влизат във връзка с проучвания човек, докато не се появи конкретно предложение за него. Според повечето мениджъри този начин на набиране на кадри спестява много от досадните интервюта, на които хората обикновено не представяли себе си, а се опитвали да се доближат до представата на работодателя за нов служител.
Виртуалният свят започна да измества не само традиционното наемане на работници по обичайния начин, но и обученията им. Най-големите компании вече провеждат виртуални тиймбилдинги на служители от различните си офиси, като по този начин пестят време за пътуването им.

 Екипите влизат във виртуална класна стая и решават онлайн различни проблеми, които биха възникнали в процеса на работа. Подобни практики вече се провеждат и в някои големи български фирми, които имат клонове, пръснати навсякъде из страната, и не могат да задължат хората си да откраднат цял уикенд за обучение, особено в период на криза. И макар че мнозина признават, че им липсва традиционното "дърпане на въже", което е неотменна част от стандартния фирмен тренинг сред природата, очевидно е, че бъдещето на тиймбилдинга също се очертава все по-виртуално.

Стела Стоянова