Новите български министри се надпреварват да  затрупват с данни за далаверите и безхаберието на старите. Луди пари са дадени за пречиствателни станции на малки селца и за екопътеки, докато заради недовършените депа за отпадъци и непохванатите пречиствателни станции на големите градове ни заплашват огромни санкции. Суперлуксозен, със съмнителна по време на криза необходимост ремонт на министерска сграда, на поне двойно по-висока от пазарната стойност, възложен на очевидно нагласен търг с един участник. Сделка за правителствени самолети, още "на първо четене" изпратена в прокуратурата.

"Ситуацията е плачевна, а батакът е огромен. Няма сфера, в която нещата да са изчистени, да липсват проблеми или да няма изоставане спрямо ангажиментите, които страната ни е поела към ЕС", каза през седмицата един от министрите.

"Крайно време е българите да узнаят истината за антикризисния план на кабинета "Станишев" - вместо адекватни мерки е имало съзнателен план за харчене до дупка", добави друг.

А финансовият министър ден след ден измерваше пробойните в данъчните и митническите служби с все по-големи суми, за да стигне до 2-2,5 милиарда лева от несъбрани акцизи и ДДС. Оказа се, че е легален само 15% от продавания алкохол, а събраният акциз от горива е два пъти по-малко от миналата година.

Дотук, както се казва, добре - обещаната ревизия е бърза и безпощадна. Но колкото и да са стряскащи данните за наследството, едва ли са изненадващи за някого. Пък и силните думи при смяна на властта в България са традиция. И донякъде нож с две остриета. Защото, задоволявайки едни очаквания, пораждат нови, още по-големи - за реформи, които да не позволят случилото се да се повтори. И за възмездие, което да върне усещането за справедливост.

При реформите се забелязват окуражителни признаци. За две седмици бяха свързани информационните системи на данъчните и митниците, за което на предишните управляващи не им стигнаха години.
Екоминистърът пък, който е очевиден първенец по бързина и решителност, в рамките на един ден публикува критите с години от предшественика му отчети, прекрати корупционната практика на "мълчаливия отказ" при издаването на екоразрешителни и спря цял ТЕЦ, който година и половина работеше незаконно.
Далеч по-проблематично обаче изглеждат нещата при справедливостта и възмездието.

Оказа се, че предвидливо приетият от предишните управляващи Закон за амнистия дава отлични възможности за избягване на отговорност при злоупотреба със служебно положение. Както и че друг закон позволява злоупотребите с еврофондове да се наказват само с глоба до 5 хиляди лева, тъй като не се водят тежко умишлено престъпление.

Тъй че няма да е изненада, ако наследеният батак пак се окаже в рамките на закона