"Като има риба, винаги е Никулден", казват морските мъже. Но денят на Чудотвореца е винаги специален за тях и семействата им, които целогодишно живеят на брега. Рибарското селище Траката е притиснато между елитната база на властта в Евксиноград и най-богаташкия квартал край Варна. Бараките и постройките в него са така натясно, че приличат на консерва с копърка. Но на душата е широко - като в морето.
"Не искай, никога не искай повече.
Имаш море, небе, земя. И лодка -
тя знае всичките посоки..."
Поетът рибар Коста Радев се прибира от ранния улов призори само с 4-5 кила кая. "Такова нямане не е имало", казва сладкодумецът, който хвърля мрежите от 1978 г. насам. Миналата късна есен по това време кълвал и чернокопът, имало за празника и много карагьоз. Паламуд пък Коста и колегите му не са виждали от 1998 г. насам. А маринован и приготвен по стара рибарска рецепта става най-хубавото мезе за Никулден. Жените пак ще приготвят няколко вида риба, купили са и традиционния шаран и навръх празника се събират всички в култовата кръчма до морето "Стара котва". Скоро заведението осъмнало без своя символ - намерената от рибарите стара ръждясала котва. "Тежеше 300 кила. Но котвата не е открадната за скрап а за да краси някоя тузарска вила", смята Коста.
Празничният ритуал за мъжете от Траката започва рано сутрин с водосвет в параклиса на селището "Св. Николай Чудотворец". Жените редят риба и погачи, палят кандилото, а отец Любчо Попов отправя молитвата си към закрилника на рибарите. Още през 2000 г. със собствени средства са вдигнали скромния храм, за да има къде да го почитат - и на празник, и в делник.
След това на софрата всеки слага каквото има. Както казват, рибата е проклела рибаря: "Колкото люспи имам на гърба си, толкова кръпки да имаш на задника си
Сега дори и кефал (също с люспи) няма да хапнат, защото ще излезе в морето чак след 15-20 дни.
Поетът рибар Коста вече точи от хубавия еликсир, който е приготвил от елитен сорт грозде - мерло и памид. Тертипът му на правене е толкова пословичен, колкото и талантът, с който пише книгите си. На приятели, подранили за празника, освен чаша червено вино дава и най-новата си стихосбирка "Пентомастики II". "Хонорарът ми беше 150 броя, които раздадох за седмица", казва авторът за още топлите, току-що излезли от печат стихове.
Написани са на 5 мастики както обича да се шегува Коста. Художникът на книгата Иван Обретенов заимствал заглавието й за своята последна изложба в Пловдив. Сега пък Коста пише роман, както винаги досега - на ръка, след като в миналогодишния пожар на рибарската му къща изгоря пишещата му машина "Олимпия" - истинска антика от 1916 г.
Досега Радев има издадени близо 20 книги. През 1996 г. "Сенките на Вавилон" е определена за роман на годината. След две години печели конкурса на сдружението на българските писатели с романа си "Атлантида", а по-късно "Лунни конници" му носи голямата награда на националния конкурс "Развитие". Роден в София, писателят е свързан повече с морето и рибарлъка, защото коренът му е от Варна. Признава, че навремето заради това имало най-много смисъл да се членува в Съюза на българските писатели - вземаш 6 месеца творчески отпуск за писане, а отиваш да ловиш риба. После го карали да отслужва това време, защото държавата не може да се прецаква. Коста е от изключените през годините от редиците на съюза, прави алтернативно сдружение, но и него напуска - слага край на участието си в "творчески кооперации". Затова пък казва, че рибарството е символ на свобода и свободомислие. А всяка уловена риба за него е златна и й се радва повече, отколкото на факта, че някой е прочел негова книга.
Но стане ли дума за улова, който от година на година става все по-беден, целият кипва.
Морското дъно остана без миди и водорасли какъв калкан ще има, като рапанджиите изораха всичко с траловете си", ядосва се Коста, докато със съпругата му Светла и с шефа на кооперация "Траката" Иван Копчев чистят от скорпид току-що извадените почти празни мрежи. Поне със съседите от рибарското селище са окуражени, че най-после Варненският окръжен съд даде ход на делото срещу най-скандалната заменка през последните години край морето. Близо стотина декара от държавния горски фонд до Евксиноград, където попадат къщите и стоянките за лодки, бяха деактувани от бившия областен управител Христо Контров и придобити от бившия зам.-министър на вътрешните работи от правителството на Иван Костов - Явор Хайтов. После атрактивният имот е бил препродаден, за да се заметат следите от "измислената перфектно сделка", както я определя поетът рибар. Сега държавата в лицето на областната управа я атакува в съда - след като морските мъже алармират за нея чак в Еврокомисията. "Рибарите останаха на последните неоткраднати места край морето, затова пречим на властници и богаташи - искат всичко да превземат и да бетонират", казва Коста. Догодина Темида ще се произнесе - да оцелеят лодките или да пуснат багерите.
Кръстина Маринова
