Визитка
Красимир Маринов е общински съветник, представител на партия „Отечество”. Той е председател на комисията „Транспорт” и участник в постоянните комисии „Архитектура” и „Собственост” към местния парламент. По професия е икономист. Завършил е ВИНС “Димитър Благоев”, специалност „Икономика на промишлеността”, профил “Корабостроене, машиностроене”. Женен е, с 2 деца.

- Г-н Маринов, как гледате на всичко, което се случва в Общинския съвет на Варна в последните няколко месеца?

- Сложен въпрос. Нещата, които се случиха са в рамките на нормалното. След спечелване на изборите е нормално политическото ръководство на съвета да е близко до партията, управляваща държавата. Логиката на това е, че председателят на съвета е политическа фигура и като такава функциите, които има, включват и сериозно представителство, което му се възлага за кореспондиране с управляващата власт. Председател от управляващата партия е много по-полезен за града от всеки друг. По отношение на качествата на новия председател мисля, че му предстои един период, в който той трябва да усвои доста бързо начина на управление, взаимовръзките, отношението с мнозинството и опозицията. Той като бивш военен ми се струва, че е доста подреден човек и това би трябвало да му помогне да навлезе по-бързо в тази си функция.

- Няма ли опасност заради тези рокади и несигурността в последните месеци да се блокира работата на съвета? Юнската сесия се точи 3 дни и то с кворум постоянно на ръба...

- Би следвало да се направи по-внимателен анализ на присъстващите в залата 26 души. Хубаво е представителите на ГЕРБ да са постоянно в пълния си състав в залата. Това е гръбнакът на групата, която взема решения и ще подкрепя политиката на председателя на ОбС. Това се отнася и за онези, които са заявили, че ще покрепят политиката на ГЕРБ – Пламен Андреев и Красимир Узунов. Едни такива решения, които се взимат на ръба, с 26 гласа и се привикват съветници, за да се гласуват, навеждат на мисълта, че има нещо нередно. Сесиите се дават и по телевизията и хората с основание могат да ни упрекнат, че не си изпълняваме задължението да стоим там. Въпрос на самоконтрол е останалите колеги да не влизат в залата само за определени решения или да стоят само по 2 часа, а да са на линия, от началото до края, дори и ако трябва няколко дена.

- Когато ви попитах как приемате случващото се в Общинския съвет, имах предвид и арестите и негативния имидж, който се създаде за местния парламент на Варна. За жителите на града съветът вече е синоним на сборището на най-големите престъпници.

- Народът има приказка в това отношение – “по-израслите дървета вятърът най-много ги клати и събаря”. По образование не съм юрист, а и не искам да коментирам има ли виновни. За това има съдебна система. Но ние наистина си „изградихме” имиджа на една група, която едва ли не е дошла в съвета да защитава определени интереси и да се опитва да открадне нещо, да присвои, да облагодетелства свои близки. В това отношение лично аз винаги съм се пазил от харчене на общински пари. Комисията “Транспорт” е по дейности. Никога не съм взимал участие в борд на директорите. Участието ми във ВиК е в общото събрание, не е платено. Това го казвам, не за да се отлича като бяла лястовица, но е добре колегите, които водят комисии постоянно, да го имат предвид.

- Опасявате ли се, че доверието към местната власт прекалено много се разклати в следствие на всички тези събития и на предстоящите избори активността може да е още по-слаба от обикновено?

- Този път, като че ли този Общински съвет заслужи приказката – “Всички са маскари”. Като че ли мажоритарният вот малко се изроди. Обикновено за него се кандидатира този, който има финансови възможности, кръгове от приятели. За община Варна трябват около 1700 гласа, за да станеш общински съветник, без значение дали те са ти близки, познати, задължени, или част от тях купени, защото и това се случва. Така можеш да ползваш дадена партия, да се кандидатираш и да влезеш в местния парламент. Въпросът е от там нататък какво се прави. Хубаво е всеки, който влиза в съвета, да го прави с мисълта, че трябва да свърши нещо за другите. Не бива да се отива и в другата крайност на сега подготвяните промени в закона – ако партията няма структури в съответната община, да не може да участва на местните избори. Тя може да няма структура, но да разполага с правилните личности. Не се намира точно аршинът, с който трябва да се мери за хората, които би трябвало да влязат в Общинския съвет. Не е точно и това, което се е случвало – хората гласуват за партията, като считат, че тя е подбрала най-добрите и най-достойните си, но това не винаги се оказва така.

- По мои сведения там се трудят между 700 и 800 души или от него зависят около 1000 семейства. Общинският съвет трябва да си даде ясна сметка какво точно и как се случва, защото “Градски транспорт” е едно от много малкото предприятия в страната, които останаха в този си вид. То не е приватизирано, раздробено и смачкано, а е работещо дружество. Освен това има европейска програма за обновяване на градския транспорт и там първото и задължително условие е кандидатстващите да са общински фирми. Това е още нещо, което ни кара да гледаме сериозно на дружеството, защото, ако можем да вземем някакви пари, било и 10 млн. лв., можем да направим нещо много съществено за подобряване на комфорта на пътниците. Ако някой е бъркал в кацата с меда, да му се търси отговорност, но фирмата трябва да се съхрани, защото е основополагаща за града ни.

- Съветът няма ли все пак да направи някакъв преглед на това има ли корупционни схеми в дружеството, как да се прекратят те, ако съществуват?

- В случая със смяната на борда и прокуриста би следвало новите хора да направят анализ на нещата. Става въпрос как се харчат парите. Местата, от които могат да изтекат средства, не са много и когато се анализират, ще се прекрати възможността, ако такава има.

- Да разбирам, че към момента няма данни за изтичане на средства?

- Аз поне не съм чувал и го казвам като член на комисията “Собственост и стопанство”, защото тези въпроси се обсъждат там. Обикновено обаче на всички управляващи се дават 100 дни. След изтичането на този период ще видим какво е констатирало новото ръководство. Освен всичко друго въпрос на права на общинската администрация е финансовият контрол над дружествата. Финансовата служба на общината е тази, която влиза, преглежда, разкрива, ако има нарушения и докладва на кмета.

- Има ли опасност дружеството да фалира? Ето сега е на загуба.

- Не ми се ще да допускам такава възможност.

- Само на еропейските програми ли ще се разчита, за да се развива “Градски транспорт”?

- Цената на билета е прилична, за да може търговското дружество нормално да функционира, да си плаща сметките и да си чисти кредитите.

- Представител сте на общината и във ВиК. Там наскоро също беше направена промяна, какво е състоянието от Ваша гледна точна на предприятието сега?

- От финансовата служба на общината поискаха да знаят какъв е дивидентът за миналата година във ВиК. В тази връзка получих 2 справки от дружеството. Едната е на база решението на общото събрание дивидентът на общината да е 787000 лв. Тази цифра е изчислена въз основа на предложението на мажоритарния собственик в дружеството – Министерство на регионалното развитие и благоустройството. По мое предложение обаче общото събрание упълномощи управителят да поиска от министерството печалбата да се преструктурира, за да се плати по-малък дивидент. Ако това стане, общината ще има да взема около 300 000 лв. Проблемът е, че ВиК трябваше да изплати една сума от 3 млн. лв. на Министерството на околната среда и водите. Считам, че ръководството трябваше да бъде малко по-гъвкаво и да постигне споразумение с министерството, за да се изплаща задължението разсрочено. Сумата е сериозна и тя разклати дружеството. Ако МРРБ не си ревизира становището за дивидента, ВиК трябва да извади над 2 млн. лв., за да изплати полагаемето на всички акционери. Не мога да кажа с какви средства разполагат, но това също е много голяма сума. Моето желание е, като човек, който толкова години е в общото събрание, да не обезкървяваме и да не съборим дружеството с този дивидент.