Доц. д-р Валерия Калева завършва медицина с отличен успех през 1979 г. в Медицинския университет във Варна. През 1987 г. е назначена за асистент в Катедрата по педиатрия към Клиниката по детска онкохематология в града. От 2005 г. е началник на Клиниката по детска клинична хематология и член на съвета на директорите на МБАЛ „Св. Марина”. Консултант е по педиатрия и детска онкохематология в Североизточна България

- Година след големия ремонт в Клиниката по детска онкохематология, какво се случва в нея?

- На 1 юни 2009 г. открихме напълно завършената в материалната част клиника, с благотворителната кампания по-късно събрахме още 70 000 лв., с които я обзаведохме. Оттогава досега работим на пълни обороти - имаме над 1000 хоспитализации за 1 г., заедно с децата на химиотерапия, които влизат 10-15 пъти в годината. След ремонта ни търсят повече и заради добрите условия, на практика при нас идват и пациенти, които нямат конкретни онкооплаквания, а за консултация. Клиниката ни много по-малко прилича на болница. Но без усилията на целия всеотдаен екип и на спонсорите нямаше да постигнем всичко.

- Расте ли се заболеваемостта от онкохематологични заболявания при децата?

- Не.

- Имате ли някакви затруднения с лекарствата?

- Затруднения има само с 2 медикамента. За разлика от онкологията при възрастните, при обезпечаването на лекарства за децата наистина няма проблем. Има известни закъснения в доставката им, но с директни преговори с дистрибуторите или с колеги от здравното министерство, никога в клиниката ни досега дете не е останало без лечение защото лекарството не е пристигнало или че не е изпратено.

- А прекъснато лечение?

- Няма такъв случай. Единият липсващ медикамент се ползва при деца с остра лимфобластна левкемия. Проблемите с доставката му са поне от 2 г. и става дума за институционален проблем. В момента се изчерпват всички резерви от него, а той не може да бъде заместен с друг медикамент. Но досега не сме оставали без него, защото успяваме да намерим и последните останали резерви в България и защото имаме дарителска сметка. Ние така си направихме сметката, че да ни останат средства да поддържаме постигнатото както в клиниката, така и за нуждата от медикаменти и консумативи. В момента няма дете, което да е останало без това лечение в нашата клиника. Но смея да кажа, че последните 10 ампули влязоха оня ден в нашата аптека и вече и ние ставаме безпомощни, ако проблемът не се реши. Родители успяват да го набавят и от чужбина. 60 лв. е опаковката, явно проблемът не е в парите.

- Кое е второто лекарство?
- То е за лечение на тумори на бъбрека, лиовак и изчезна от пазара преди 3-4 г. Явно е, че причината е същата. Ползва се само за детски тумори, нуждаещите се са малко. Сега лекуваме 2 деца с него. Смятам, че проблемите с тези 2 лекарства на фона на целия недоимък на държавата... Проблем е, който не мога да спестя, но не е чак толкова голям.

- Пълноценен ли е животът на излекуваните деца?
- Абсолютно. Нека да забравим тази обреченост, втълпена в съзнанието ни. Имат деца, водят пълноценен живот. Една от големите радости, която ме сполетява все по-често е, когато идват наши пациенти със съпрузите и децата си.

- Има ли наследствена обремененост при поколението им?
- Не. Наследствената обремененост е дотолкова, доколкото се смята, че има известна предразположеност, но тя не е сама по себе си. Тя е в съчетание със среда, в която има други условия, които провокират клетката да стане ракова.

- Как се отразява при вас свиването на бюджета в здравеопазването?
- В нашата клиника не се е усетило. Може би и защото сме предвидили тежки времена и имаме резервна дарителска банкова сметка. Продължаваме да поддържаме хигиената с качество, каквото бе 2009 г. Но искаме помощ, за да поддържаме зареждането на еднократни кърпи и сапуни, което ще ни коства 100 лв. на месец. 3 месеца успявахме да си купуваме, но се обръщам към големи хотели, комплекси и ресторанти, които могат да ни помогнат. Ако получават 30 кашона, един нека да дарят на нас.

- А в приема на деца усети ли се?
- Категорично не. Ако 2009 г. са минали 120 деца, този месец са 110. Вярно, че преглеждаме тук децата на кабинет, за да спестим при тези, на които можем, влизането в болница. Но не можем безконечно да работим амбулатория. Няма детски онкоспециалисти в доболничната помощ, ние сме в клиниката. Имаме двама колеги, които работят по здравна каса. Всички останали пациенти ги преглеждаме тук на добра воля.

- Как приехте отстраняването Ви от длъжността ръководител на детското направление в МБАЛ „Св. Марина”?
- То е следствие от преструктурирането в детските клиники. Приемам го като разумен и правилен ход. Бяха 3 детски клиники, които впоследствие останаха две - една многопрофилна и нашата. С две клиники направление не може да има, длъжността, която заемах от само себе си отпадна. Никога не съм смятала нещата за постоянни и че не могат да търпят развитие в името на една стратегия. Не съм почувствала, че с това е омаловажена моята професионална или организаторска позиция.

- Кой е най-малкият ви пациент?
- Това бе бебе на месец, което вече стана на 3, от Силистренско. То е с хронична ювенилна миеломоноцитна левкемия - изключително рядко и тежко заболяване, със сериозна химиотерапия. Детето дойде в много тежко състояние, на ръба на живота, два месеца беше между живота и смъртта, но в момента е вкъщи, в стабилно състояние. Но за него не можем да се ангажираме с прогнозата, по принцип тя е песимистична. Родителите знаят, не можем да им го спестим, но в момента е в ремисия. Имали сме и други малки деца - бебе на 3 месеца бе оперирано от стомашен тумор и в момента си е у дома, здраво.

- Какъв процент идват в късен стадий?
- За съжаление над 60-70 процента от децата със солидните тумори идват в разгънат стадий на заболяването - ІІІ, ІV стадий. Три нива са с вина за отложената диагноза. Самите родители, които не са обърнали навреме внимание на сигналите от детето. Това са редки болести, които в доболничната помощ могат да се пропуснат. Третото ниво вече при лекар-специалист, при когото също е възможно да се пропусне.

- По-лесна ли е диагностиката при левкемиите?
- Да. По-бързо настъпват видими признаци, на които родителите обръщат внимание. Най-често при децата се среща остра лимфобластна левкемия. От класическите признаци при нея са побледняване, умора, болка в костите, поява на червени петна (кръвоизливи по кожата), чести инфекции, които говорят за срината имунна система. Но тази болест може да се прояви и по-различен начин - например като костни болки, които са характерни при израстването на децата. Така че не бива всичко това, което казах да бъде оценявано като отделен симптом. Но когато има тревожен признак, родителите и семейните лекари са длъжни да мислят и да търсят друго, освен този симптом.