Леля Марче е редови потребител на ток, моя съседка. Ползва и парно. Плаща си Марчето тока редовно. Не харчи много и си мисли, че е заради това, че жилището е празно в по-голяма част от деня. А и не малко от парите дава на топлофикационното дружество. Живее си моята съседка в заблудата, че дава своя скромен, но напълно заслужен принос за закърпването на окаяното положение на Е.ОН. Нали все се оплакват, че цените растат, мрежата се амортизира, няма с какво да правят инвестиции, а на тях все не им дават да вдигнат цената. В един светъл ден обаче се оказва, че колкото и да си

мисли, че е лоялен клиент

добросъвестен, не краде, а напротив плаща си сметките, не е така. Тя е КРАДЕЦ. Да, така твърдят. Когато й съобщават новината, й увисва челюстта, езикът и той, очите й изкачат от орбитите си от учудване. Чете и препрочита пак “благодарственото писмо” с надеждата, че нещо не е разбрала както трябва сред всичките му термини и обяснения. Няма грешка. Крадец е. Така твърдят специалистите на електроразпределителната компания. Правили замервания, сложни експертизи, всякакви манипулации (процедури демек, не допускам, че са ми манипулирали измервателното средство), за да я оневинят, ама не. Не станало. Колкото и на двете страни да им е неприятно, защото отношенията им никога няма да са същите след този момент,

тя е крадец

Разочаровала е както тях, така и себе си. С наведена засрамено глава почва леля Марче сега да умува как така е крала. Какво може да му е направила на този електромер, че да отчита нередно. Веднага се сеща за старите трикове с магнити, конски косми, бълхи, ама те май бяха само за онези едновремешните електромери с дисковете. А нейният е електронен. Мяркала го веднъж, два пъти. Дори съседите й казаха, че преди време й го сменили с нов. После се сеща, че дори и да иска да човърка по него, няма как да го стигне. Той е заключен в едно табло на етажа. Как тогава някой го е манипулирал, както пише в онова писмо. Странна работа, си казва и първоначалното изумление и притеснение доста бързо започват да отстъпват място на гнева. Почва да се чуди какво да прави, защото наред с другото й съобщават, че трябва да плати и една бая

тлъста сума за откраднатия ток

Първо се вайка, че няма от къде да ги взема тези пари. После категорично решава, че ще стои без ток, ама няма да им ги плати. Да й докажат, че е престъпник. Тя ще ги съди. Знае си правата. Добре й е известно към кого да се обърне. Информиран потребител е. Успокоява се, че има закони в тази държава и че компетентните институции ще й помогнат. Ляга си с надеждата в утрешния ден. Първо се отбива в клиентския център на Е.ОН, да й обяснят как се е получило това недоразумение. От там любезно й отговарят, че

грешката е вярна

Нещо му станало на електромера и отчитал доста дълго време по-малко. Тя обаче, нали е информирана и знае, че електромерите са си на Е.ОН и те имат задължение да ги поддържат. Отбелязва тази любопитна подробност на служителката. Тя обаче я забива с добре подготвен отговор - „Ами така е по общите условия на договорите. Ако има доказателства, че електромерът работи неправилно, ви се смята консумацията по една много сложна формула за няколко месеца назад”. Е, няма какво да каже на това. Обаче пък веднага се сеща и иска доказателства, че не работи електромерът. Това вече отдавна го били свършили унгарските колеги и тя

трябвало да си чете протокола

Там пишело всичко. Почва да разпитва леля Марче за въпросната лаборатория и защо електромерът е пътувал чак до там, за да установят, че не работи. С това обаче май успява да затрудни служителката, защото тя си вика подкрепление. Вместо още експерти обаче на вратата цъфва охраната. Уведомява съседката, че ако иска да подаде жалба е добре дошла. Те ще я приемат с удоволствие, но ако обича сега да напусне. Леля Марче не обича скандалите и си излиза, с горчилка в сърцето. Знае, че е права и започва да надушва измама. Решава да се оплаче направо на ония в София. Подготвя си старателно жалбичката и прилага всичките му там протоколи и документи, които са й дали. Вътрешното й убеждение е твърдо -

ще я защитят

Чака така няколко седмици търпеливо да й разгледат жалбата. Един ден се получава и така дълго очакваното писмо. Отваря го леля Марче, сигурна, че сега ще й разкажат за тъмните измами на Е.ОН. Уви! Измама нямало. Всичко си било така, както трябва да е. В случай, че ситуацията не удовлетворява леля Марче, тя можела да се обърне към съда.

Почва писането на нови жалби. Този път до прокуратурата. Влиза съседката при дежурния и тръгва да обяснява какъв й е проблемът. Със споменаването на името Е.ОН обаче той рязко подскача и я прекъсва. Те нямали капацитета и възможността да се занимават с такива дела. И изпроводил по живо по здраво моята съседка.

Стои си безпомощна

леля Марче в апартамента си и се чуди как това й е дошло до главата. Хем нищо не е правила, хем я изкарват нарушител, хем трябва да намери отнякъде колосалната (за нейния стандарт) сума да плати „грешката”. Стига до заключението, че ако се казва Марлене и е от Дюселдорф едва ли отношението към нея би било подобно. Чувала е, че в родината на Е.ОН,

такова поведение към потребителите нямало

Напротив комшийката от 4-тия етаж, чийто син живеел в Германия, разправяла, че там даже биха й платили обезщетение за това, че техен уред е довел до такава неразбория. „Нали за това го направиха частно. За да стане като на Запад. А то нищо не стана така, както ни обясняваха. Услугата същата, като преди демокрацията, а отношението стана по-лошо”, умозаключава леля Марче и почва леко да съжалява, че не се е родила Марлене. В следващия момент обаче маха с ръка и се успокоява с факта, че нищо не ни е наред в тази държава. Ще си разсрочи задължението и ще си го плати, за да няма главоболия. То и да си търсиш правата, смисъл няма, защото такива явно не ти се полагат. Позволено ти е единствено да се съгласяваш.