"Si Vales Bene Est, Ego Quoque Valeo" - "Ако ти си добре, тогава и аз съм добре". Това е легионерският поздрав, който е звучал преди хилядолетия в античния град Нове край Свищов. Античната крепост се намира на 4 км от града. Древният град е създаден с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан, през 69 г. - 2 дни след като владетелят официално е признат от Сената за император, победил самопровъзгласилия се за цезар Вителий.

Военното укрепление било разположено на важен кръстопът. През него минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион, както и Крайдунавският път, водещ до морето. Първоначално лагерът бил защитен от дървено-землено укрепление, което половин век по-късно било заменено от каменна крепост. Около него се развило селище на търговци и занаятчии. Те обслужвали не само гарнизона, но и много голяма територия от римската провинция Долна Мизия. В края на II век или началото на III век императорът въздигнал Нове в град (муниципал). Към края на III век крепостта била разширена на изток, защото населението на града непрекъснато нараствало.

В Нове през 48 г. е дислоциран VIII Августовски легион, който строи своите първи укрепления. Крепостта, заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум и Рациария, оформя външния отбранителен пръстен по река Дунав, така наречения Дунавски Лимес, спиращ нашествията към земите на днешна България. Общата площ на Нове е точно 44 хектара. Градът е посещаван от римските императори Траян, Адриян и Каракала.

Като основен граничен пункт на империята на североизток, мястото е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия. Крепостта е станала обект на няколко готски нашествия в Мизия.

Славната съдба на античния град днес се възражда по време на фестивала "Орел лети над Дунав" в Свищов. Фестивалът пресъздава античната история - бита, културата и военните сблъсъци между имперски Рим и траките, даките, готите. Нове е естествен фон за възстановките. Там е изграден модерен посетителски център, направена е туристическа маркировка. От 2008-а е построен и дървен каструм (крепост) на градския стадион. От 2006 г. градът разполага с уникална открита сцена. Разположена в местността на градската крепост - на най-високата точка, с уникална гледка към Дунав и на 2 минути пеша от самия център. Сцената е с капацитет от близо 1000 места, а по време на фестивала на нея се правят възстановки на гладиаторските битки.

Сградата на "Свети Николското училище" в Свищов е едно от единствените две запазени до наши дни училищни здания в България, построени през първата половина на XIX век. То е основано от Христаки Павлович и било наречено славяно-елинско училище.

Видният възрожденец наредил училището си системно - едно по-низше, наречено "взаимно", тоест основно, и друго - "главно". Първите учители в основното училище на Павлович били даскал Николчо и даскал Пени от Лясковец.
В главното училище преподавал сам Христаки Павлович - българска граматика, катахизис, аритметика, българска история (царственик), риторика, логика, география и славянски и гръцки език.  

Училището на Христаки Павлович Дупничанина добило известност по целия Български край и най-вече в Търновско, откъдето прииждали ученици. Училищното помещение било в широк двор.

След време сградата се оказала тясна. Построено било здание, на което над входната врата била поставена мраморна плоча с името на главния дарител Парашкева Димитрова, която завещала 50 000 влашки леи. Училището било наречено "Петропавловско", защото е било до църквата "Св. апостоли Петър и Павел" в долната махала. Още много родолюбиви граждани от онова време съдействали да се построи школото, с което свищовлии се гордеят и днес.

Сияна Севова