“Орелът на Дунав” лети над Нове
28-09-2014 | Източник: в-к Стандарт
|
|
Тит Флавий създава града, два дни след като става император. Туристи се тълпят в античната крепост да гледат гладиаторски битки. |
"Si Vales Bene Est, Ego Quoque Valeo" - "Ако ти си добре, тогава и аз съм добре". Това е легионерският поздрав, който е звучал преди хилядолетия в античния град Нове край Свищов. Античната крепост се намира на 4 км от града. Древният град е създаден с Декрет за земята на Тит Флавий Веспасиан, през 69 г. - 2 дни след като владетелят официално е признат от Сената за император, победил самопровъзгласилия се за цезар Вителий.
Военното укрепление било разположено на важен кръстопът. През него минавали Траяновият път, свързващ отвъддунавските земи на империята с Филипополис и Византион, както и Крайдунавският път, водещ до морето. Първоначално лагерът бил защитен от дървено-землено укрепление, което половин век по-късно било заменено от каменна крепост. Около него се развило селище на търговци и занаятчии. Те обслужвали не само гарнизона, но и много голяма територия от римската провинция Долна Мизия. В края на II век или началото на III век императорът въздигнал Нове в град (муниципал). Към края на III век крепостта била разширена на изток, защото населението на града непрекъснато нараствало.
В Нове през 48 г. е дислоциран VIII Августовски легион, който строи своите първи укрепления. Крепостта, заедно със Сексагинта Приста, Дуросторум и Рациария, оформя външния отбранителен пръстен по река Дунав, така наречения Дунавски Лимес, спиращ нашествията към земите на днешна България. Общата площ на Нове е точно 44 хектара. Градът е посещаван от римските императори Траян, Адриян и Каракала.
Като основен граничен пункт на империята на североизток, мястото е свидетел на Великото преселение на народите и на сблъсъците между немските племена, скитските народи, славяните и Рим, а по-късно Византия. Крепостта е станала обект на няколко готски нашествия в Мизия.
Славната съдба на античния град днес се възражда по време на фестивала "Орел лети над Дунав" в Свищов. Фестивалът пресъздава античната история - бита, културата и военните сблъсъци между имперски Рим и траките, даките, готите. Нове е естествен фон за възстановките. Там е изграден модерен посетителски център, направена е туристическа маркировка. От 2008-а е построен и дървен каструм (крепост) на градския стадион. От 2006 г. градът разполага с уникална открита сцена. Разположена в местността на градската крепост - на най-високата точка, с уникална гледка към Дунав и на 2 минути пеша от самия център. Сцената е с капацитет от близо 1000 места, а по време на фестивала на нея се правят възстановки на гладиаторските битки.
В “Свети Николското училище” учели царственик и БГ граматикаСградата на "Свети Николското училище" в Свищов е едно от единствените две запазени до наши дни училищни здания в България, построени през първата половина на XIX век. То е основано от Христаки Павлович и било наречено славяно-елинско училище.
Видният възрожденец наредил училището си системно - едно по-низше, наречено "взаимно", тоест основно, и друго - "главно". Първите учители в основното училище на Павлович били даскал Николчо и даскал Пени от Лясковец. В главното училище преподавал сам Христаки Павлович - българска граматика, катахизис, аритметика, българска история (царственик), риторика, логика, география и славянски и гръцки език.
Училището на Христаки Павлович Дупничанина добило известност по целия Български край и най-вече в Търновско, откъдето прииждали ученици. Училищното помещение било в широк двор.
След време сградата се оказала тясна. Построено било здание, на което над входната врата била поставена мраморна плоча с името на главния дарител Парашкева Димитрова, която завещала 50 000 влашки леи. Училището било наречено "Петропавловско", защото е било до църквата "Св. апостоли Петър и Павел" в долната махала. Още много родолюбиви граждани от онова време съдействали да се построи школото, с което свищовлии се гордеят и днес.
Свищовски първенци харесали Христаки за даскал
Христаки Павлович е роден през 1804 г. в Дупница. Като малък Христо е изпратен в Рилския манастир, където изучил славянски и гръцки език. Там става рософор под името Хрисант, а по-късно белец, под името Христаки. Така се изпълнява желанието на баща му - да посвети детето си на свети Иван Рилски и да му даде солидно образование.
Манастирските братя с готовност помагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Около 1825 година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в Мелник, при прочутия тогава гръцки учител даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник той бил изпратен в Сер, за да продължи образованието си при даскал Аргириадис. Там изучил славянски и елински език. Подготвен за бъдещата си дейност, Христаки се завръща в Рилския манастир около 1830 г.
Не след дълго в манастира дошли на поклонение свищовски първенци, които се запознали с младото момче, оценили неговите качества, и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831 г. с благословията на духовния си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат от хората в града, които го обикнали заради високото му образование, благия характер и хубавото му пеене в църквата. В построеното през 1846 година "Свети Николско училище" Христаки Павлович е преподавал само две години - умира покосен от чумна епидемия на 21 юли 1848 година. Оставил съпруга вдовица в голяма нищета с осем малолетни деца. Година след смъртта му безутешна в скръбта си се споминала и тя. Сияна Севова
|
|
|
Източник: в-к Стандарт http://www.standartnews.com
|
|
|
Не позволявайте болката да ви отнеме радостта от живота!
В магазин Билков рай във Варна и в онлайн магазина
www.bilkov-rai.com
ще намерите продукти, които да:
- съхранят младостта на ставите и хрущялите
- да върнат подвижността ви
- да противодействат на възпаленията
- да намалят болката
За бърза поръчка или консултация за продукт позвънете на тел. 087 900 0
388 или ползвайте връзката чрез месинджър. |
|
|
|