Изящна фигурка на богинята майка от камък е открита при последните разкопки в основите на древните стени на най-стария град в Европа: Провадия-солницата. Богинята майка е пазила цитаделата и владетелите на солта в нея. Сред уникалните находки има още тежест на стан, макет на жилище, много каменни и костни върхове на стрели и копия, които свидетелстват за  постоянни тежки сблъсъци и битки за бялото  злато - солта, преди 65 века. Археолозите разкриха и голямата й стена, която някога е пазила от външни нападения. В основата си е дебела 3 м, а на места височината е запазена до 3,8 м. Строежът е от средата на V хилядолетие пр. Хр, когато в Европа още не е имало крепости, каза ръководителят на разкопките проф. Васил Николов. Стената е разрушена от земетресение, люляло тази древна земя някъде около 4650 г.пр.Хр., твърди ученият. Тук е имало градски център. При това първи в Европа, защото специализирано производство на Стария континент се е появило далеч по-късно в бронзовата епоха, а тук много по-рано, обяснява проф. Васил Николов. Крепостите на най-древния град в Европа са изградени като египетските пирамиди, но 2000 години преди тях. Стените са вдигани с огромни камъни, тежки до 5 тона, пренасянето на които е било трудна и сложна задача. Но богатите собственици на солниците са плащали, за да се укрепят и пазят от външните набези. Най-вероятно пред стените на цитаделата се въртял и тогавашният пазар на солта, пренасяна на юг през Стара планина към земите край Егейско море. Солта се намирала трудно и още по-трудно е била добивана, което допълнително повишавало стойността й. Тя се превърнала в първото платежно средство, което позволявало на тези, които я притежават и произвеждат, да я разменят за всякакви други стоки от първа необходимост, както и за предмети на лукса от онова време. Солта тогава е била равна по значимост на нефта днес. Тя е била златото, първите пари, валутата, а промишленият център, в който я добивали, всъщност е бил първият монетен двор на Европа, припомня професорът.

В този солодобивен център не са вадили 5 тона на едно зареждане, както смятахме преди, а далеч по-огромни количества, категоричен е Николов. Методът е с изпаряване на разсол в огромни нажежени пещи. Въпреки че още не е разкрит керамичният център, археолозите са попаднали това лято на съд за изваряване на разсола, който ще бъде изваден и реставриран. Тези, които са добивали и търгували със солта, са били много богати. Наши и чужди специалисти, предимно от Германия, вече са категорични, че покрай солта - тогавашното богатство, е възникнало и първото разслоение и йерархия в обществото. В рамките на 4-5 столетия това богатство не се оценявало като такова, а като белег на социален статус. След смъртта си човек излизал от тази йерархия, без да предаде мястото си на свой наследник. Едва по-късно след тези столетия богатството започва да се унаследява, обяснява ученият.
Археолозите разкриха още миналото лято древен некропол, където са извършени ритуални погребения на владетелите на солта. Тогава беше открит гробът на знатна фамилия на 64 века. И шестимата погребани са били зверски убити в битката за бялото злато, разкри  антроположката от университета в Единбург Катлин Максуини.
В целия гроб няма нито един починал от естествена смърт, няма нормален скелет - един е намушкан, друг със забита стрела, трети с прерязан гръб. Жертва на тогавашните вътрешни борби след пресъхване на езерата и за това кой да владее все по-оскъдната сол са станали дори две деца на 3 и 4 години, казва проф. Николов. Край гробовете има намерени масивни медни предмети.

Разкопките в Провадия-солницата ще продължат до края на септември.Тази година "Солвей Соди", на чиято територия е уникалният обект, дава 20 000 лева за проучванията. От Министерството на културата са отпуснати 50 000 лева. Чакат се пари и от американски спонсор. Средствата са достатъчно, дори част от тях ще бъдат дадени за консервацията, която започваме, каза професорът. В това отношение се ползват консултациите на проф. Валентин Тодоров, специалист по древен камък.

Миналата година Провадия беше домакин на дискусията на вестник "Стандарт", посветена на най-стария солодобивен център, на която беше даден старт за гласуването на топобектите в националната кампания "Чудесата на България".

Кръстина Маринова