България е от най-древните и най-красивите страни в Европа. В родината ни има стотици невероятни места, съхранили тайнствените знаци на историята и уникални природни прелести. Те не са толкова забравени, колкото неизвестни за голяма част от сънародниците ни. Дори и хората, които обичат да пътуват и да откриват нови пространства, не познават скритите чудеса. За да популяризира исторически и природни забележителности, Министерството на икономиката и енергетиката поде кампания за представянето им. Експертите подбраха и съставиха списък от петдесет обекта, които пазят духа на древната ни земя и силата на нацията ни.
Списъкът на МИЕ е разпределен по региони, така че желаещите да се ориентират лесно. Немалка част от обектите могат да се посетят последователно, като се обединят в маршрути.
Кампанията на икономическото министерство има чисто практичен стимул. Кой не би искал да запечата не само най-красивите и интересни места у нас, а и своето присъствие в тях? Туристите, които успеят да посетят минимум десет от петдесетте обекта в списъка на МИЕ, могат да получат висок клас фотоапарат. Доказателство за посещението ще е печат от самия обект в специален формуляр, който се изтегля от сайта на министерството на адрес www.mi.government.bg. Какво друго му трябва на пътешественика? Таблет, който със сигурност ще му помага да се ориентира по картите и, разбира се, раница. Затова МИЕ ще подари пет таблета и десет туристически раници.
Наградите ще се завъртят в томбола, а в нея ще участват хората, които са сложили печат от десет обекта и са пратили формуляра си. Томболата ще се изтегли на 30 септември. "Стандарт" ще следи и информира читателите за всички подробности около инициативата на икономическото ведомство. В специална поредица във вестника разказваме за всички обекти от кампанията на МИЕ.
Ако някой се чуди къде се е дянала малкото оцеляла българска аристокрация след падането на цяла България под османско владичество, отговорът е: в Чипровци. Членове на някои от старите болярски родове са се приютили в селището. Местните земи са били владение на рода Соймирови. Според хрониките те са процъфтявали. След разгрома на Видин през 1396 г. Чипровският край се оказал спасително място за останките от тогавашния елит.
Чипровци е много древно селище, възникнало още в тракийско време. То е станало притегателен център заради залежите от злато, ценни метали и желязо. Старото му име е Кипровец, което идва от римското "купрум" - мед. Покрай рудодобива се заселват и саксонски рудари, които наричали латини. По-късно те се претопяват, но пък посяват семето на католицизма. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Според историята на поп Ставри от Чипровци павликяните и дубровнишките търговци наред с българските аристократи са представлявали основната част от населението. Златарството е било изключително добре развито. Накити и знаменитите чипровски чаши са пътували към Цариград, Солун и Белград. Чипровци започнали да строят големи къщи, храмове, манастири, училища. По това време се възражда и католическата църква в града. Чипровци се превръща в своеобразен католически център и привлича множество будни българи от почти всички краища на страната. Тук се заселват семействата на Парчевич, Пеячевич, Кнежевич - всички са наследници на стари болярски родове.
В разцвета на града на епископския престол сяда Петър Богдан, който е един от основателите на чипровската литературна школа. "Абагар" на Филип Станиславов е отпечатана на 8 май 1651 г. в Рим. Богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич са оставили незаличима следа в историята ни. Културата и книжнината раждат революция. Петър Богдан и Петър Парчевич застават начело на борбата за национална независимост в средата на XVII век. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови, Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели, разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския манастир, но и те били разгромени. След погрома на въстанието настъпила нечувана жестокост, повече от половината от населението на Чипровци било избито. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, а голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско.
Днес Чипровци е "градче на длан, с бели къщи, проточили се от двете страни на Стара река и Мартиновска Огоста. Едно име, което грее в историческата памет, дало на българската история синове като Петър Парчевич, Петър Богдан, Георги Пеячевич. Една общност, която черпи с пълни шепи от културата на европейския ренесанс и създава своите прочути Чипровски школи - златарска, килимарска, книжовна", пише в сайта на общината. Всяка година там се провежда Фестивал на килимите, който събира хора от цял свят да се насладят на уникалните шарки, сътворени от ръцете на чипровските жени.
Сияна Севова
