Всяка година в Златоград се провеждат Дельови празници. Започват от 16 септември, а кулминацията е на 22 септември - Денят на Независимостта. В старата част на родопския град идват хиляди гости за театралните възстановки на "Гибелта на Делю хайдутин" и "Един пазарен ден в стария Златоград преди 100 години". Преоблечени като фотографи, занаятчии, търговци, купувачи и зевзеци златоградчани представят на гостите как се е пазарувало в миналото. По време на Дельовите празници в Златоград се организират и музикално-поетични изяви, изложби, спортни игри, лятно кино.

Златоград се намира в местност, наричана Кръстата гора. Няколко са теориите за произхода на сегашното име, което в миналото е било Даръдере. Едната е, че идва от сорт тютюн -джебел басма - златен лист. Другата е, че преди време тук турците откриват златни жълтици. Смята се, че местните са били и най-добрите абаджии, затова наричат града "алтън касаба" -златен град. Най-широко разпространената теория е, че през 1934 г., когато индустриалецът Иван Савов заедно с писателя Антон Страшимиров изследват района, се смятало, че в оловно-цинковите залежи има примеси и от злато. Тогава писателят казва, че рудата е "злато за града".

В Златоград живеят малко над 7000 души. Туризмът задържа хората тук. Чистата природа, минералните извори, добре поддържаният нов град, старият град с автентичния си възрожденски дух привличат множество посетители, най-вече от Гърция. Откритият наскоро граничен пункт Златоград - Термес - Ксанти, улеснява движението от и към Гърция. Правят впечатление добре поддържаните паркове в града. Градската градина е обновена през ноември 2012 г. и е изключително чиста, осветена, с приятни беседки. Там може да отпочинете след обилно хапване в някоя от механите и да се насладите на чистия родопски въздух. Градът е добре осветен, а местните споделят, че се чувстват сигурни. Децата играят спокойно на улицата. Има стриктен контрол за спазването на вечерния час за учениците, въпреки че в града рядко се случват инциденти. Забавленията на младите са напълно различни от столичните, обикновено се изразяват в спорт или разходки. Само един магазин работи до 12 ч вечерта. Хората обаче се оплакват от липса на информация - в града има едва 3 будки за вестници, където липсва разнообразие от заглавия. На ул. "Стефан Стамболов" е събрано всичко необходимо на хората - магазин за дрехи, за сувенири, бакалия, автомивка. Освен с храмовете, музеите, красивата природа, градът се гордее със знаменития Делю хайдутин, песента за когото лети в Космоса. В града има два негови паметника. От южната страна на площада се извисява могъщата му снага, прегърнал с едната си ръка любимата си жена Гюлсюме, а с другата държи пищов. Мемориалът отбелязва лобното място на хайдутина. Според преданията Делю бил неуязвим и за да го убият, турците трябвало да използват хитрост. Според една от версиите, Делю бил пронизан със специално отлят сребърен куршум. Турците взели една от Дельовите сребърни монети и я претопили. Причакали го от засада, въпреки че неговата любима Гюлсюме го предупреждавала за опасността. Скалата, на която е убит, е известна като "Делювия камък". Легендата разказва, че всеки петък камъкът се покрива с кървава роса.

Свети Георги поискал да му вдигнат храм.

Въпреки че и преди, и сега мюсюлманите в града и околните села са мнозинство, в Златоград и региона силата на християнската вяра се усеща изключително силно. "Това място е пристан на вярата в Родопите", казва отец Константин Атанасов по време на честването на 180 г. от построяването на храма "Успение Богородично", която е една от най-старите църкви в Средните Родопи. Според свещеника никъде няма такива жадни за вяра погледи, такава силна душевност.

За първи път в района на Златоград османски завоеватели настъпват в края на ХIV век. Особено жестоко е ислямизирането на българите през ХVII век. Легенда разказва как от храма "Св. Атанасий" се спуснало ято черни птици, които изкълвали очите на поробителя и на конете му.

Един от видните златоградчани - Тома Томов, работил в рудниците 30 години и бивш църковен настоятел, съставя сборник материали за всяка от църквите в района, строени до 2009 г. Той разказа историята на храма "Свети Георги":

Една нощ свети Георги се явил на неуката, неграмотна жена Петърка Хаджиманолева и й поръчал се построи храм с неговото име. Хората не я приели на сериозно, пък и вече в града имало храм - "Успение на Пресвета Богородица". Свети Георги обаче отново се явил на Петърка и казал: "Не е добре, че не ти повярваха, но не се отчайвай. Иди заедно с църковните настоятели до реката и на върха на елата ще видите неестествено образуван кръст. После иди при Хаджипанталееви и поискай от домакинята чапразите и капаците на сребърния часовник, които са на дъното на сандъка. С това сребро обковете дървения кръст. Обиколете след това града и ще намерите помощи за построяването на храма". Рано сутринта на другия ден Петърка и църковните настоятели станали свидетели на чудото, което тя сънувала. Петърка разказала за желанието на св. Георги на Хаджипанталеева, която била много учудена, защото никой не знаел за сребърните предмети. С дарения бързо събрали парите за храма. Но страхът от турците възспирал започването на строежа.

Турчин разрешил да вземат камъни от кариерата му след сън. Явил му се конник, който го изплашил. Завели то в църквата "Св. Богородица" и той разтреперан посочил образа на св. Георги. Тогава казал: "Това е аллахън ибадет бинас - Господня сграда - и аз ще помогна!" И не само дал камъни, но дарил също девет оки зехтин за кандилата и три оки восък за свещи.

Правят първото светско училище в Южна България.

Музейни сбирки, занаятчийски работилници, страноприемници и механи посрещат в Стария град.

В Андреевите къщи е местният етнографски музей. В първата зала са изложени археологически находки от четири исторически епохи - тракийска, римска, византийска и българска, до падането на България под османско владичество.

Прави впечатление първата стая с монтиран отвесен стан за тъкане на големи постелки и завивки, изработени от вълна и козя козина. Подобен експонат няма другаде в България. В музея има и голяма колекция от традиционни мъжки и женски носии, както и картини, рисувани от местни жители.

Интересна е музейната сбирка на съобщенията. В нея могат да се видят марки, телеграфни машини, морзови апарати, стари телефони и много снимки за историята на пощата и на града.

Богата е и музейната сбирка "Просветно дело в Средните Родопи". Запазени са класна, учителска и битова стая на учителя. Сградата е построена с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Това е и първото светско училище в Южна България. В класната стая, подредена с пясъчници, восъчници, мастилници, карти, сметало и пръчка-послушанка, нагледно е показан взаимоучителният метод. Там е и един от първите учебници в златоградското училище - Неофитовото евангелие, издадено през 1859 г. в Лондон. Просветителят Ангел Киряков го е използвал тайно от гръцките духовници, за да учи златоградски деца да пишат и четат на български език, а не на гръцки.

Музейната сбирка проследява и дейността на народните будители Яков Змейкович, Ангел Киряков, Тодор Крушовалиев, Златка Димитрова и други. Яков Змейкович (1740 - 1813) се посвещава на просветителска дейност, като измества турския и гръцкия език от преподаването. Хора от учителския колектив във Взаимното училище са членове на ВМРО и участници в националноосвободителното движение.

Яна Веселинова