Вихрен, най-високият връх в Пирин, винаги е бил като магнит за планинари и туристи. Защото всеки, който обича природата, иска да се качи на надморска височина от 2914 метра и да погледне отвисоко цялата красота на величествената гора. Банскалии и разложани твърдят, че още от турско време катеренето е било като мисия за местните и за техните гости. Оприличавали го дори на хаджилък - като пътуването на миряните до светите места и до Божи гроб. Защото всеки се стреми към Вихрен със страхопочитанието, с каквото се ходи и до Ерусалим.
Тази година интересът е огромен - не само на българи, но и на чужденци. Хижите в подножието са пълни с народ още от пролетта. Някои предпочитат по-лекия преход от едноименната хижа към Вихрен, като стигат за два и половина до три часа. По-опитните пък тръгват от "Яворов" и се качват над пет часа до най-високото място на Пирин. Икономистът Владимир Каролев често е тук с различни групи. Наскоро в района се е появил и бившият финансов министър Милен Велчев.

"Вихрен е толкова красив, титаничен и загадъчен. Няма как да му устоиш и да не поискаш да го превземеш. Просто ти спира дъха. Много често съм там. Не мога да го забравя, отново и отново изминавам пътя", твърди 53-годишната Сашка Серафимова от Разлог, която членува в женския туристически клуб "Планинарка". През май тя и останалите близо 60 дами празнуваха 30-годишен юбилей на своето общество. Те са на различна възраст, с различни професии, но ги обединява любовта им към природата. Всеки четвъртък се събират, за да начертаят поредния маршрут за почивните дни. Защото общуването с планината ги прави по-силни, по-усмихнати, по-добри.
"Никак не е случайно, че поетите все описват красотата на Пирин, Рила, Родопите... А планинарите не спират да ги посещават. Преди време срещнах мъж, който за тридесети път се качваше на Вихрен - въпреки че е падал тежко и повредил единия си крак. Пирин е по-силен и от болката, и от страданието", разпалено разказва Сашка. Тя дава съвет на всички, които решат да вървят по този маршрут - да го правят бавно, за да не пропуснат нито миг от прелестите наоколо. Самата тя никога няма да забрави първото си изкачване. Била омагьосана от багрите, от светлосенките, от растенията. Художник това не може да го нарисува в пълния му блясък. Необходимо е да го видиш и почувстваш. И ще ти остане за цял живот. "Катерила съм се и откъм хижа "Вихрен", и откъм "Яворов". Но вторият маршрут ми харесва повече, тъй като се минава по карстовия ръб Кончето, който е уникален", уверява Сашка Серафимова. Радко Божинов, секретарят на туристическо дружество "Пирин" в Разлог, е не по-малко еуфоричен.

"Ако не минеш през Кончето, все едно не си бил в Пирин - то е емблемата на планината. Предизвикателство и страхотна тръпка е да избереш този път до върха. Тази година има бум на туристи. Атакуват отвсякъде", казва той. Според него хората все повече предпочитат да търсят релакс сред съвършенството и тишината на планината. Затова и през седмицата е пълно с народ. Алпинистите се увличат по Вихрен, който откъм хижата е като стръмен купол, по който се качва "царската пътека". Тя стига до Кабата и оттам - право в самата пирамида. От Казаните (два дълбоки циркуса) се издига отвесна стена, висока до 300 метра, по която са изградени алпинистки маршрути. В подножието й има вечен сняг - малък ледник с размери 90 на 40 метра. От Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети вариант - но само за туристи с опит в катеренето. За тях е приключението по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижата. "Откъдето и да тръгнете, си струва. Незабравимо е", категорични са местните. "Но никога не казвайте, че сте покорили върха - защото той може да бъде само изкачен", допълват те.

Владимир Симеонов